Люпко Петрович - обичаният

Люпко Петрович е най-титулованият треньор, работил в „А" група. Европейски клубен шам­пион през 1991 г. с „Цър-Вена звезда". Цял свят знае сърбина. Водил е отбори от четири кон­тинента - Европа, Азия, Южна Америка и Африка. А навремето като фут­болист приключва карие­рата си на пети - Север­на Америка, в САЩ.

Вече е на 68 години този Магелан на футбола. Отдав­на не го търсят елитни клу­бове. През лятото „Литекс" сякаш унижи големия специалист. Нае го на 12 юли, на 5 август го махна. В Ловеч дойде далеч по-младият, амбициозен и перспективен Лауренциу Регекампф. Наскоро румъ­нецът забягна към „Стяуа". И ловешката управа пак опря до Петрович.

Да е обиден, че все „кърпи дуп­ки"? Не, със сигурност не е. Не защото вече е на години и труд­но си намира работа. Просто е широка душа. И обича футбола, обича да работи. Затова където и да отиде, оставя обич - много дава и много получава. Щедра душа. Човек с рядко положител­на нагласа. Той идва, върши си работата, пък - ако го оценят... И си обича Ловеч.

Ето сега в сряда би „Левски", в събота водеше отбора в скандал­но прекратения мач, но няма как да се чуе зла дума от „син" за Бате Любко. На „Герена" го обик­наха още от 1999-а, когато за първи път стъпи у нас и стана треньор на „сините".

Майстор си е. В краткия летен престой в Ловеч дойде, видя и не бе победен - 2:0, с „Лудогорец", 2:2 с „Левски" и 2:1 с „Монтана". Сега започна с 1:1 срещу раз­градския отбор, после - 3:0 с 10 футболисти срещу „сините" за купата, а и на „Герена" водеше с 1:0 до изваждането на отбора.

Сега ще си тръгне и едва ли някога ще работи пак в Бълга­рия.

За четвърти път дойде в Ловеч, спечели с „оранжевите" Купата на България през 2004 г. Два пъти работи в „Левски", стигна до тит­лата за 2001 г. И навред, из всич­ки краища на страната, остави приятели и заслужи уважение.

Да седнеш с него на маса е приключение, при което времето тече експресно, сякаш губиш с 0:1, а трябва да изравняваш. Да гледаш простичките му треньор­ски хитрини е учебник. През 2001 г. потресе левскарите с мечтата просто да не бъде допуснат гол в първия мач с „Бран" от квалификациите за Шампионската лига, защото и 0:0 е добър турнирен резултат. Стана точно нулево реми. Народът беснешее, Любко беше доволен. В реванша -1:1 и „Левски" се класира. Научи ни на ред елементарни номера.

През 1999-а беше без работа, когато за него се сети покойният вече топрепортер Любомир Тасков и подхвърли идеята на „сините". Владимир Грашнов, кой­то също вече не е сред живите, уреди Петрович. Стотици фенове гледаха невярващо сърбина в първите му стъпки на „Герена" -слезе от колата на паркинга пред касите на „Тодорини кукли". Евро­пейски шампион в „Левски"! В събота вечерта само на стотина метра разстояние, на любимата му „синя" земя, в очите му имаше сълзи за футбола. Обвини съди­ите, но въпреки че е треньор на „Литекс", не спести огорчението си" и от изваждането на отбора: „Играем футбол на терена и тряб­ва в бъдеще това да правим. Жалко за публиката, че мачът бе прекратен. Моето желание бе да се играе, дори и с девет души, с дузпа срещу нас. Щяхме да пад­нем, да, но това не е от значение. Но аз съм само треньор и се съгласявам с ръководството. Много ми е жал. Дойдох за три мача и си отивам. По-добре да си отивам, да не стоя тук, няма сми­съл."

Дойде в щастие, работи в щас­тие, тръгва си с тъга. Но обичта ще я победи. Взаимна е.