Несъмнено двубоят в Разград ще даде отговори на много належащи въпроси. Като например какво е състоянието на Лудогорец? Спадът във формата само временно явление ли е или може да доведе до трайно отстъпление? Другото интересно е как ще се справят младоците на Левски в no-напечена ситуация, как ще влязат между шамарите. В България от доста време казваме „дайте да залагаме на младите". Ето, сега им се дава шанс, но ако не могат да се докажат в тези сблъсъци, то какво да ги правим? Ще бъде интересно в Разград. Левски няма какво да губи, може само да спечели. Сините търсят да наберат скорост и да дадат надежда на феновете. Така че техен успех, било то и частичен, ще е добро постижение. Поне на този етап сините трябва да ги слагаме сред лидерите заради историята, но не и като конкурент за титлата.
От другата страна е скъпата селекция на Лудогорец и ще се види дали е класна. Тимът е четирикратен пореден шампион, това задължава. Неговият неуспех в Европа не трябва да води до някакви катаклизми, а напротив - да амбицира хората в клуба.
Вратарският пост
При Владислав Стоянов има едно нарушаване на емоционален заряд. Той се разпиля и не бе така убедителен, особено в мачовете с Милсами. Йорга-чевич също направи много сериозна грешка срещу Литекс (2:2) за втория гол. Може да се каже, че и двамата са далеч от оптималната си форма. И сърбинът, и Стоянов не са достатъчно прецизни при удари от дистанция. Доста често им се случва да не реагират добре. Статичните положения също са им слабост. Видяхте как Милсами вкара на Лудогорец - от корнер. От едната страна е сръбската школа, която е раждала страхотни вратари, а от другата е Владо Стоянов, който се наложи като незаменим под рамката в Разград. Въпреки моментната им форма не смятам, че двамата треньори трябва да имат някакви притеснения и съмнения във възможностите им.
Защитата
Настъпиха големи промени в ариергарда на Лудогорец спрямо миналия сезон. Няма ги вече Барт и Кайсара. В последно време се залага на Александър Александров, който не е от най-бързите футболисти. Десният бек - Сисиньо, е нещо ново, а левият - Ангуло, не е направил някакво впечатление, значи не е кой знае какво. Част от тази защита игра и през миналия сезон, но повече като резервен вариант. В Левски нещата са коренно различни - реално има трима нови. Десен бек е пак Прохазка, но това не е позицията, на която се чувства достатъчно комфортно. Той игра само с Ботев като външен халф, а след това бе върнат в отбрана заради контузията на Александров. Сините все още търсят оптимален вариант, след като Стойчев напусна. Ще им трябва повече време за сработване. В центъра единият -Деян Иванов, е млад, а другият е чужденец - Максимилиан Карнер. Явно, че това е невралгичната зона за Левски. Не можем да отречем, че имат потенциал да подобрят значително играта си. Засега грешките са нормални, но в този мач може да са решаващи.
Халфовата линия и нападението
Дяков е безспорният лидер в среда на терена за домакините. Той е човек, който дава нужната свежест в играта. Появата на Саша в тази зона повишава разнообразието и донякъде скоростта. Но със сигурност ще има период да се преболедува напускането на Еспиньо, както и в по-предни позиции на Дани Абало. Михаил Александров не е така постоянен и затова често го сменят в последно време. Но сравнявайки Саша и Дяков с Георги Костадинов и Де Ноойер от Левски, то може да кажем, че халфовете на Левски са далеч по-подвижни. С Жоро имах възможност да работя в Поморие, той се влага много и търси пространствата. Има футболен интелект, което се видя добре при гола му с глава срещу Ботев в първия кръг. Личи си, че Де Ноойер и Костадинов влагат повече енергия от Дяков и Саша. Левски ще търси изненада при статичните положения и това ще е техният коз. И двата отбора трябва да повишат остротата и разнообразието в атака и да са по-ефективни при решаващия удар. До момента и при Левски, и при Лудогорец той е дефицит. Вярно е, че разградчани повече влизат в комбинации и играят „на крак", но до момента всички тези неща се случват далеч от вратата и не могат да смутят противниковите защитници. Сините също имат интересни футболисти по периферията - Краев например. В „зоната на истината", тоест когато трябва да се вкара, обаче и при двата отбора е пусто.
Ролята на Марселиньо
С идеите и пасовете си дава съвършено различен облик на тима. Липсва му обаче прецизност при завършващ удар. Стойчо Стоев добре си дава сметка, че бразилецът е моторът и прави играта на Лудогорец. Сигурно ще вземе някакви мерки, макар че отдавна във футбола не се поставят персонални задачи, а се залага на зонова защита и преса. По всяка вероятност сините ще му обърнат по-сериозно внимание и ще опитат да го изолират, но не във всички зони, а там, където смятат, че от затихваща ситуация може да създаде нещо неочаквано.
Спадът в играта на Лудогорец
Всяка голяма промяна води със себе си някакви катаклизми. Необходимо е време за реконструкция. И големи клубове взимат сериозни имена в треньорската професия и макар надеждите на публиката да са високи, то се случва резултатите да не са добри. Примери има колкото щеш. Самата адаптация понякога се проточва и започва да пречи, а не липсата на качества. Точно затова се стигна и до тези сътресения в Лудогорец.
Напусналите Разград и "Герена"
Левски не е имал такъв играч, който като е напуснал, да е променил кой знае колко играта на тима. Къде са успехите от миналия сезон, къде са силните игри? Такива нямаше, значи няма и за кого толкова да се съжалява. Да, отсъствието на Аниете дава някакво отражение, той беше важна фигура. Грешно е обаче да се говори, че без него тимът коренно е променил облика си, защото в момента той е на такова ниво, което е далеч от всякакви исторически изисквания на Левски. Докато при Лудогорец отчетливо се вижда отсъствието на Дани Абало и Роман Безяк. Словенецът често беше поставен между чука и наковалнята, но пред вратата знаеше какво да прави и как да оползотвори дадена ситуация. Да не пропускаме и Кайсара -продажбата му донесе голяма печалба в касата, но и голяма загуба на терена. Болшинството от атаките на отбора ставаха след негови включвания.
Отсъствието на важни фигури от миналогодишния Лудогорец оставя много по-траен отпечатък върху играта на отбора, отколкото в Левски.
Треньорите
Стоев натрупа опит в Миньор Перник и Лудогорец. В Левски вече знае как да играе в напечените мачове. Докато Рибейро е бил в Сетубал, който се бори да не изпадне. Обикновено не приемам да се говори за треньорите в такива дербита. Ясно е, че всеки от тях иска да успее. На португалеца ще му трябва време за адаптация, опознаване на обстановката и футболистите, което не е лек процес. Особено за човек, който няма голяма практика. Двубоят с Левски ще е голям тест за Рибейро. Предстои да видим дали ще го вземе, или ще получи „слаб".
Георги Василев за вестник "Тема спорт"
