Кой е „виновникът” за прераждането на ЦСКА?

Много хора наблюдават представянето на ЦСКА от началото на пролетния полусезон и се питат – „Това същият отбор ли е?”. В това число влиза и по-голямата част от „червените” фенове, която също потърква невярващо очи, опитвайки се да разграничи реалността от сънищата. ”Армейците” разбиха на пух и прах вечния съперник на собствения му стадион, а след това се подиграха с отбора на „Черноморец” в Бургас и си върнаха за поражението, което „акулите” им нанесоха насред София във втория есенен кръг.
 

Логично всеки си задава следния въпрос – „На какво се дължи тази интересна метаморфоза на „червените”?”

Футболистите очевидно са същите от есента. От новите имена в отбора единствено Четин Садула записа две минути срещу Видима Раковски и то при решен мач. Стражът, дошъл от Пирин Благоевград, Макенджиев бе в групата на тима и в трите кръга след зимната пауза, но така и не замени Караджов на вратата. Единственият играч, който може да мине за нов и който бе наложен в срещите от началото на пролетта е Иван Бандаловски, тъй като той бе записал едва...  една минута преди зимната пауза.

Проблемът със стадиона и базата все още остава нерешен, колкото и от „Армията” да ни увещават, че текат усилени ремонтни дейности, подмяна на терен и седалки, освежаване на съблекални и административни сгради и прочее. Достатъчен е един бегъл поглед на случаен минувач в „Борисовата градина”, за да се установи, че реставрацията напредва много бавно, ако има въобще някакъв прогрес, така че и това не може да бъде причина за прераждането на отбора.

Няма никакви промени в клубното ръководство. Разнобоят между фенове и собственици е в затишие, но дори при една евентуална малка издънка на босовете, „червената” буря ще се разрази отново с пълна сила. Продължават и слуховете за забавени плащания на футболисти и служители в отбора, което е логично, с оглед на всичките дългове на ЦСКА към различни институции. Дотук няма нищо ново, което да е повлияло и да е повело отбора към преображение.  

Естествено, при тези обстоятелства, заслугата не може да бъде приписана на друг, освен на Милен Радуканов. Човекът, който очевидно е успял да накара играчите си да се абстрахират от нестихващите проблеми и скандали в и около отбора и да фокусира вниманието им изцяло върху футбола. Като че ли Специалния, както мнозина започнаха да го наричат, е открил начин да разформирова прословутите „групички” в отбора и на тяхно място е изградил един сплотен и боеспособен колектив. Така той тушира напрежението и вдъхна увереност на своите изстрадали футболисти. Същите тези футболисти, които в първите три есенни кръга успяха да спечелят една единствена точица в Севлиево, а с течение на полусезона се мъчеха срещу тимове като Калиакра и Академик. Същият Мишел Платини, който през есента успя да разпечата само вратата на „студентите” и бе много близо до окончателна раздяла с ЦСКА, след като дори бе пратен да тренира с юношите... За учудване на много хора, сега няма и помен от онзи тромав бразилец, който не можеше да си спре топката. От началото на футболната пролет той е просто друг играч. Мишел се движи по целия терен, пресира съперника, преодолява умело противниците си в единоборствата и най-важното – бележи голове, които го превърнаха много бързо в абсолютно незаменим на върха на „червената” атака.

Фактите, които изброих, са показателни за това колко е важно за един треньор да бъде добър психолог. Да бъде близо до отбора, да намери индивидуален подход към всеки един от играчите и да открие „златната среда” в отношенията си с тях. Да ги хвали, когато го заслужават и се трудят усърдно на тренировки, но и да знае кога да ги смъмри, ако вирнат носове или се отпуснат.  Да изисква спазване на дисциплината, но и да знае кога трябва да се изпусне парата и да намери отдушник за натрупаните емоции. И нещо много важно – да дава втори шанс на онези футболисти, които по една или друга причина са изпаднали в дупка, но полагат неимоверни усилия, за да излязат от нея. Това Радуканов го показа именно чрез налагането на Платини, а защо не и на Бандаловски.

Наставникът на „червените” показа също, че познава много добре своите играчи. След като ги изтреля във висините с две впечатляващи победи, той ясно си даде сметка, че отборът не трябва да се рее из облаците, а е нужно да остане здраво стъпил на земята, защото в противен случай го чака болезнено падане. Мачът с Видима бе сигналната лампичка, след която в ЦСКА трябва да си извлекат необходимите изводи. Още преди срещата Радуканов изрази своите опасения от евентуално подценяване, типично по български, и те можеха да се превърнат в реалност, ако късметът не бе на страната на „армейците” в Каварна.

„Червените” преодоляха потенциалния препъникамък Видима, колкото и безобидни да изглеждаха севлиевци на последното място. Сега обаче следва много по-сериозно изпитание във Варна, което до голяма степен ще отговори на въпроса могат ли футболистите на Радуканов да мечтаят за нещо повече от второто място в шампионата. И ако срещу Левски малко или много се разчиташе на изненадата, а в Бургас „армейците” бяха понесени на крилете на еуфорията от победата над вечния съперник, то на „Тича” вече имат едно наум и без съмнение са се подготвили за здрава битка. Едно е сигурно, отборът на „Черно море” няма да се даде лесно, още повече, че в последния кръг „моряците” стъпиха накриво срещу Академик в София и ще искат да се реваншират пред собствена публика срещу ЦСКА.