Безмилостният Михаел Шумахер

Казват, че една рок група не е истински велика, докато всичките ѝ членове са живи. Легендите в автомобилния спорт също живеят на ръба. Всекидневните им схватките със смъртта носят голяма част от аурата. По ирония на съдбата Михаел Шумахер се изправи очи в очи със своята, след като слезе от болида.

Днес Шуми навършва 48 годи­ни. Това е четвъртият поред рожден ден, който ще пре­кара в болничното легло в къщата на брега на Женевското езеро. До онзи фатален миг във Френските Алпи животът му беше като сбъд­ната коледна приказка. Оставаше му само да изживее няколко десе­тилетия като щастлив (и много богат) млад пенсионер, да обикаля света и да напътства сина си Мик, който реши да го последва в кари­ерата.

Но между Коледа и Нова година край Мерибел най-успелият пилот във Формула 1 се срещна със смър­тта. Толкова пъти бе успял да ѝ избяга. Заигра се с нея още като юноша бледен, когато трябваше да се доказва като достоен в един шампионат, пълен с отлични пило­ти. Козът му беше амбицията. Михаел беше готов на всичко и бързо си спечели куп врагове зара­ди безмилостните си маневри на пистата. Именно така взе и първата титла - умишленият удар по болида на Деймън Хил в последното със­тезание в Австралия го остави с една точка отпред в крайното кла­сиране.

Такъв е от малък. Още преди Формула 1. През 1991-ва в един от по-малките шампионати мина през колата на Дерек Уоруик, защото реши, че го бави. Британският ветеран изскочи от кокпита и го подгони пеша. Почти успя да го спипа в бокса, но намесата на окол­ните предотврати юмручна самора­зправа.

Критиките никога не са трогвали Шумахер. Германецът не е от тези, които ще се разплачат от чужди неволи. Навлече си упреци и с демонстративния триумф на „Имола" през пролетта на 1994 година, около час след смъртта на великия Айртон Сена. Впоследствие обясни, че не бил разбрал за инцидента. Младият шампион е същият и извън пистата. Разбира го и старият му приятел и колега Хайнц-Харалд Френцен, когато Михаел безцере-монно му отмъкна приятелката -бъдещата си съпруга Корина.

Ерата „Ферари" започна трудно и волята на германеца е от главните фактори в превръщането на тогава средняшкия тим в хегемон. Шума­хер работи наравно с всички от техническия екип по преработването на „камиона”, който провали Герхард Бергер и Жан Алези, в шампионски болид. Голямата битка тогава бе с „Макларън" и Мика Хакинен. Двубоите им остават легендарни, а при един от тях (но с Дейвид Култард, съотборника на Хакинен) Шуми на свой ред скочи на саморазправа - обвини твърдо­главия шотландец в опит за убий­ство.

Над десет години по-късно гер­манецът, вече притежател на почти всички рекорди във Формула 1, отново напомни за себе си. През 2011 -а в Унгария Шуми се опита да потъпче безмилостно бунта на Рубенс Баричело, който преди това дълги години му бе подгласник във „Ферари". Отношенията между двамата си останаха хладни и бра­зилецът се опита да унижи стария лъв, като го изпревари от външна­та страна на „Хунгароринг". Шума­хер обаче го притисна до стената и му остави едва няколко сантиме­тра да мине, когато стана ясно, че този път и противникът няма да отстъпи.

Тогава съдбата напомни на Шуми, че никой не е забравен. Сред съди­ите бе онзи Уоруик, който се опита да го превъзпита като млад. Може би ако беше успял, Формула 1 все още нямаше да има седемкратен световен шампион. Въпреки липса­та на формално нарушение на правилника той му наложи тежко наказание - десет места назад на старта за следващата гонка заради „лош пример за младите пилоти".

Съдбата помилва Шуми още няколко пъти. Най-знаковият бе катастрофата с мотоциклет в нача­лото на 2009 г., когато едва не си чупи врата в опит да навакса лип­сата на адреналин извън пистата. За сметка на това го настигна в най-неподходящия момент - семей­на ваканция на ски. Така вече четири години Шумахер гледа смъртта в очите. Сам, далече от другите, както и печелеше титлите си за „Ферари". Явно е останал все така неотстъпчив. Може би в край­на сметка ще успее да я избута встрани и да продължи напред. Мнозина го обичат, мнозина го мразят. Но всички се прекланят пред Михаел Шумахер.

Емил Атанасов, „Труд”