Въпрос на бреме бе запалянковците на Фулъм да забележат, че Димитър Бербатов не се държи като стопроцентов професионалист на терена и също така въпрос на време бе да изригнат заради това. Всъщност това е съвсем нормална реакция на всяка група привърженици на английския футбол, независимо за кой отбор става дума. Същата щеше да е реакцията и на поддръжниците на Брентфорд и Акрингтън, а феновете на АфК Уимбълдън сигурно щяха да се разправят с Бербатов след някой от мачовете, в които той не тича, а просто подтичква и чака своите един, два или три момента в общо 90 минути игра.
Ако Мартин Йол разбираше футбола малко повече от нивото си и ако не бе емоционално обвързан с Димитър Бербатов вече толкова години, щеше да връчи на българина резервация за най-удобния стол на резервната скамейка на Фулъм. Холандският треньор обаче вярва сляпо на нападателя, без да си дава сметка, че при така стеклите се обстоятелства той ще е следващият обект на гняв на запалянковците на „котиджърс“.
Бедата е в това, че Димитър явно за нищо на света не желае да промени играта си. Щом той не се взе в ръце в Манчестър Юнайтед и в последния си сезон бе най-скъпият зрител, значи не очаквайте да го прави и във Фулъм - клуб, който изобщо няма статут като на „червените дяволи“.
Ето сега се убеждаваме защо преди една година Бербатов отряза Ювентус и Фиорентина и избра скромния английски тим. В Италия той щеше да е категорична резерва, защото там при три безголови мача щеше да седне трайно на пейката, без на никого да му пука за него и дори можеше да си има проблеми с далеч по-темпераментните запалянковци от Торино или Флоренция, Фулъм бе неговото НОИ, кьдето той да завери последните му необходими точки за пенсия, и засега всичко се развива идеално за него.
Името му вече не се изписва с големи букви във вестниците, никой не дебне да го снима кога, къде, как и с кого пазарува, тоест той изостави статута си на звезда и вече си гледа кефа, като на всичкото отгоре му плащат перфектно за това.
Димитър Бербатов е най-добрият български футболист, който мнозина от нас са гледали на живо. И това дълго бреме ще остане непроменено. На всички нас обаче ни се искаше той да даде още от себе си, защото кариерата му ще си приключи, без да е впрегнал всичко и с неразопаковани резерви.
На феновете на Фулъм им се иска същото - нападателят да тича така, както тичат останалите девет полеви играчи. Да не отписват нито една топка, дори и безнадеждната, да влязат във всяко потенциално единоборство все едно са на война и изобщо - да бъдат в мача в продължение на 90, а не на 9 минути. Та това са само десет процента. Вярно, че тези 9 минути Бербатов ги прави така, както само той си може - топката го слуша и някои отигравания направо спират дъха. Но останалите 81 минути? Мистър Десет процента си дава сметка за всичко това, но е безкомпромисен и казва: "Харесвайте ме такъв, какъвто СЪМ .
Накрая сме длъжни да поздравим Бербатов за това, че когато го канеха да се върне в националния отбор, той отказа. Също така нашите поздрави и за Любо Пенев, който не покани Димитър Бербатов, когато самият футболист бе вече в ролятана размислилия и готов да се върне играч.
Любо Пенев затова е голям! Да не приемеш ръкавицата от най-добрия играч, това е марката Любо Пенев. Всеки друг селекциоер би образувал сапунка със сълзи и прегръдки, но Любо не е всеки.
Поздравите са за това, че Димитър Бербатов се опази от български освирквания и критики, каквито сега получава във Фулъм. Щеше да настъпи момент, в който подтичкващият на стадион "Васил Левски" Бербатов да се почувства конфузно. Първо, защото щеше да е над този колектив и второ, защото щеше да е чуждо тяло в новия отбор. А и Любо Пенев си спести отговори на въпроса "Защо се отказахте от Бербатов?". А такива питания щеше да има, защото Любо Пенев нямаше да търпи някой, било той и Бербатов, да играе в само 9 от 90 минути.
Желю Станков
