Когато Манчестър Юнайтед привлече Димитър Бербатов за рекордна сума през лятото на 2008 г., изглеждаше, че клубът ще се бори със зъби и нокти с Манчестър Сити на трансферния пазар. Изхарчените 30,75 милиона паунда представляваха крещящ акт на надмощие над техните съперници; Бербатов отчаяно искаше да се присъедини към Юнайтед, а след като и те го искаха, те можеха да си го позволят.
Трансферът на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед представляваше излизане от системата и стереотипа - и като цена, и като клубна политика. Бербатов трябваше да издигне Юнайтед на едно ново, по-високо ниво. Победният сезон в Шампионската лига, в който Барселона беше елиминирана и надиграна на полуфиналите, постави Юнайтед на идеалното място, за да опита да доминира в Европа. Привличането на 27-годи-шен футболист на върха на кариерата си трябваше да бъде ключовият детайл от мозайката - но Бербатов се оказа също толкова неефективен, колкото и Хуан Себастиан Верон. Често описван като ефективен само срещу слабаците от Висшата лига, предстоящото напускане на Бербатов почти няма да повлияе на представянето на първия отбор.
20-те гола на нападателя във Висшата лига миналия сезон паднаха само в 11 мача, а безплодната серия от 11 мача, завършила с 5-те му гола при победата със 7:1 над Блекбърн, олицетворяваше неговия принос. Бербатов е лукс.
Но ако това може да му се прости в първенството, недостатъците на нападателя в Европа изиграха важна роля за тръгването му към изхода. Изненадата на Фъргюсън, когато научи, че Бербатов не е вкарвал в 20 мача от Шампионската лига, бе последвана от изваждането на българина от групата за миналогодишния финал срещу Барселона. А унижението, че е оставен в съблекалнята, докато Майкъл Оуен заема мястото му на скамейката, бе надминато този сезон, като неговото участие бе сведено до минимум. Хеттрикът при разгрома с 5:0 над Уигън напомни какво може и какво не може да предложи нападателят. Но въпреки неспособността на Бербатов да изпълни в Юнайтед надеждите, които му се възлагаха, тои със сигурност ще остави трайно наследство. Възхищението от безспорния му талант ще се разсее, щом той си тръгне, ло неговото влияние върху трансферната дейност на клуба може да повлияе на посоката, която Юнайтед ще поеме, и то за много години напред.
Покупката на българина представлява аномалия в сделките на клуба през последните 15 години. От 1997 г. насам Алекс Фъргюсън упорства с политиката, при която е имало само трима играчи на 27 или повече години, закупени за 3 милиона лири или повече. Но докато Теди Шерингам и Хенинг Берг се считат за добри сделки, то Бербатов се откроява като твърде непостоянен и ролята му в отбора някак си не съответства на трансферната му цена. При липсата на висока сума от евентуалната му препродажба и слабата възвращаемост от търсенето на негови фланелки, инвестираните в Бербатов 50 милиона паунда, че и отгоре, трябваше да бъдат върнати на терена. За да се промени необратимо дългосрочната перспектива на Фъргюсън, имаше нужда от осезаемо доказателство. Това не можеше да се очаква и затова клубът прибягна към познати действия - Хавиер Ернандес, Фил Джоунс, Крие Смолинг и Давид де Хеа бяха привлечени, за да се продължи да се утвърждава философията на еволюцията, а не тази на революцията. Недостатъкът на подхода на Фъргюсън е, че той неизбежно води до периоди на различие във възрастта на отбора, което се вижда най-вече през този сезон. Докато Юнайтед разполага с куп младежи, които постепенно се окопитват в играта, седем редовни играчи от първия отбор са над 30 години, в това число и Бербатов.
Предполага се, че върховата форма на играчите е между 27 и 29 години, но в Манчестър Юн само Дарън Флетчър попада в тази категория. Играчът, който можеше да запълни тази възрастова дупка, е следеният отдавна Уесли Снайдер. Толкова желаният от Юнайтед полузащитник, който става на 28 години този юни, беше следен повече от две години. На този етап обаче е почти сигурно, че оферта няма да бъде отправена. На фона на контузиите и лошия му сезон в Интер общата сума от 70 милиона паунда, която би била вложена за трансфера и заплатите на Снайдер, би потънала в същата черна дупка, която Бербатов символизира. Днес несретникът от "Олд Трафорд" се вижда повече във ведомостите за заплати на клуба, отколкото на терена. Дали Юнайтед е готов да тръгне да преследва още един скъп риск? Накратко казано, отговорът е "не". Политиката на Фъргюсън се е утвърдила и съществува много преди да настъпи ерата на сегашните собственици Глейзър на "Олд Трафорд". Той си има своя собствена система и преценка. И ако Снайдер си струваше усилията, сделката за него щеше да бъде осъществена още миналото лято. Вместо това мениджърът на Юнайтед ще продължи да се бори да взима най-добрите под 27 години. Да похарчи 30 милиона за 21-годишния Еден Азар от Лил изглежда доста по-перспективно от сделка за Снайдер, защото младокът гарантира 6 г. ключово развитие срещу едва 4 за холандеца, в които да впечатли. Това може да означава, че мъките в Европа от този сезон ще продължават, но пък шансовете на Фъргюсън да се опари отново ще намалеят.
