Жейнов: Българските клубове не търсят качествени футболисти, а такива с добро CV

Агентът Николай Жейнов даде ин­тервю пред "Тема Спорт", в което говори за особеностите и тен­денциите на зимния трансферен пазар.

Г-н Жейнов, възможно ли е тук, както в Ита­лия, представители на клубове да се съберат в един хотел в последния ден и там да завършват сделки?
- Това е като на жребий за евротурнирите. Съби­рането е няколко дни по-рано. Като се съберат, всеки казва кой какъв футболист търси и там под­писват договори. Уточня­вам, че някои федерации не приемат подписване­то по факс, защото ста­ват много измами. Има други, които разрешават и след това трябва да се покаже оригиналният договор. Например в Турция в последните два дни от трансферния прозорец има бум за наемането на чартърни полети. Плащаш самолета, за да може футболистът да пристигне и да подпише.

Спомням си, че едно време Истанбулспор та­ка взе Здравко Здравков...
- Да, точно така. Мно­го са нещата, които оп­ределят пазара и самата сделка. Най-вече налице трябва да са добри, коре­ктни и честни хора срещу теб, за да се осъществи сделката. Хора, които са наясно с правилата как се трансферира футболист. Неслучайно много спорт­ни директори преди това са били мениджъри, изпо­лзвайки своята мрежа от контакти и познанства, те си служат с тях, кога­то са в клуба. Тоест не е само за тяхно облагоде­телстване, а го използ­ват за доброто на клуба. Аз вече съм 17 години агент и няма страна, в която да нямам по двама-трима колеги, с които ра­ботя. Те го знаят, но съ­щевременно се конкури­рат кой ще ми даде по-ху­бава информация. Всеки футболист мога да го на­меря до два часа и да раз­бера какъв му е случаят. Много от клубовете са ощетени от страната на информация. Те вярват на хора, моите уважения към всички професии, но бар­мани, сервитьори и так­симетрови шофьори предлагат футболисти, а като извадиш реалната информация, нещата из­лизат коренно различни. И тогава ти в един момент казваш "какво ми говори този", но никой не те ка­ра да му вярваш. Много агенти стават директо­ри, но тук разграничавам нещата - не хора, които да отговарят за класата на футболиста, а по на­мирането на информация за дадения човек, кой му е агент, което е нещо мно- го Важно. Дали наистина е той и дали той говори с футболиста или не. Може да му е много добър поз­нат, но да не говори с иг­рача. Има редица докумен­ти, които трябва да бъ­дат изискани, за да не се изпада в ситуация, в която да се дава оферта на чо­век, който просто говори добре. И след определено време даваш ултиматуми на футболиста, а той не е чувал за тази оферта. В Ев­ропа такива хора, които един път се провалят, след това нямат място в този клуб. Имал съм милиони такива случаи. Ако аз представлявам примерно Неф­тохимик и клубът стои плътно зад мен, аз трябва да направя много неща, за да може, ако не се получат нещата, ръководството да знае цялата истина. Много колеги, които представляват футболиста, ще кажат - вие става­те хейтъри. Но нека даде оторизация от играча. Не мога аз да ти дам оферта от Нефтохимик, като ти идваш и само ми говориш, че ще докараш Меси, а той не е чувал за теб. Ще се върна към Тодор Батков и трансфера на Гара Дембеле. Много хора му обещава­ха как ще го продадат. В следващия трансферен пе­риод му казах - сядаме, ще чуеш доста неща за мен, много негативни, но като ти дам информацията, ще е сто процента сигурна. Имаше един хърватин, който казваше, че има оферти от три-четири отбора, които предлагат между три и пет милиона евро.

Батков го казваше то­ва в медиите...
- Когато започнах да го­воря с хърватин, той ми каза, че съм лош човек, за­щото искам да видя черно на бяло това, което гово­ри, написано. Това е трик, който използваме ние, агентите. Аз винаги най-бързо съм се разбирал с хо­ра, които преди това са били агенти, защото гово­рим на един език. Преди 12-ина години с Емил Данчев ходихме в един полски от­бор и искахме да вземем Емануел Елисадебе, който бе преотстъпен в Олимпиакос, а купувач бе Арсенал. Президентът на Полония Варшава, ако не се лъжа, не разбираше от материята и беше взел едно младо момче. Срещата премина за около 30 минути и се разбрахме. Трансфер, кой­то беше за около 3 милио­на паунда, толкова даваха Арсенал. Уважавам хората, които работят в клубове­те, но е трудно да са по-подготвени от някой добър агент. Като ви боли зъб, не отивате на коре­мен хирург, а на зъболекар. А тук за много от клубове­те агент е мръсна дума и е отъждествява с комисиони и мениджърски игри. Не сме против хората в клу­бовете, но за съжаление много от тях са неподгот­вени.

Как се намира играч за без пари от класата на Данило Асприля, който се­га от Литекс продадоха за над 2 милиона?
- В България повечето от клубовете искат да правят трансфери на фут­болисти с добро CV. Качествените играчи с такова обаче всички ги знаят и струват много пари. Въп­росът е дали търсиш класа или CV. Когато си скаут на голям отбор може да си позволиш да влезеш в интернет и да отидеш да видиш кой е най-добрият в Уругвай и да го купиш. Ко­гато нямаш пари обаче, трябва да го намериш, преди другите да са разб­рали за него и да го хванеш, преди да е започнал да рас­те. В случаите, когато например аз като скаут разпозная този талант, отивам при моя началник и му давам рапорт, с който гарантирам, че ако той дойде в Садиево, ще се представи силно. Това е скандинавския начин. В мо­мента мога да изброя поне десет състезатели, които не са играли в големи отбо­ри, но имат качествата и когато го сложиш в малкия отбор веднага ще блес­нат. А не скаутът ти дава "X" футболист да го тър­сиш, например от Египет, но всички страни около тази вече знаят за него. Това, че ти сега си го отк­рил и си видял информация­та, която е излязла преди година-две, не е скаутинг. Къде е играл Аатиф Шаешу преди да дойде в Черномо­рец - в трета-четвърта дивизия на Франция, а сега струва 10 милиона евро.

Преди година Херо каза, че със селекция за нула ле­ва може да направи така, че Левски да се бори за титлата. Как става то­ва?
- Може би е разпознал качествата им и потен­циала на играчите. Тук е тънкият момент. Много е важно кой е твоят чо­век, който решава тези неща. Ако хората, на кои­то се осланяш бъркат, няма как да ти се получи, факт е, че много чужден­ци отидоха в Черноморец и бяха продадени за добри пари. Разликата е, че в го­лемите отбори искат го­тови футболисти, но те струват пари. Случва се обаче на готовите игра­чи да им падне нивото, да изгубят класата си. Клубо­вете много бъркат с то­ва кой им предлага тези състезатели, вярват на неща, които само четат по интернет, а не си про­веряват информацията. Като цяло много клубове се менажират много сла­бо.

Защо всички нападате­ли в Левски от лятната селекция разтрогнаха? Курдов, Диаби, Китамбала и Махмудов, който е ваш клиент.
- Явно са сбъркали в пре­ценката. Друго не мога да кажа. Аз работих по прив­личането на Махмудов.

Не само този път оба­че се сгреши със селекция­та...
- Нека всеки отговаря за действията си.

Малко или много пари са 500 хиляди евро за се­лекция?
- Лично според мен са доста добри пари за се­лекция. Говоря не само за сега, а и преди. В послед­ните няколко години при Тодор Батков никога не се е разполагало с пари за се­лекция. Винаги когато той ми се обаждал сме на­мирали играчи, които след това са били прода­вани, а не освобождавани. Например Сержиньо Грийн, Дъстли Мулдер, както и Сьорд Арс, който бе преотстъпван в Китай и Турция.

Стойчо Стоев каза, че добър нападател струва 1,5 милиона евро...
- Не съм съгласен с то­ва. Готов и изграден фут­болист струва такива па­ри и това е основателно поради факта, че има ви­зитка. Хората, които ра­ботят в клуба трябва да разпознаят качествата му по-рано. Има много примери, в които се е сгрешило в преценката и след това тези футболис­ти са се развили.