Вандерсон Крищалдо фариаш е роден на 2 януари 1988 г. в Крузейро до Оесте, Бразилия. Баща му има мата футболна шнола в града. На 8 години Вандерсон започва да тренира в нея. Играе в малки отбори в Бразилия. През сезон 2012/2013, когато е в тима на „Оесте", и съдбата се намесва, за да бъде забелязан от „Лудогорец". Главният скаут на българския клуб Методи То ма но в е на „лов за играчи" в Бразилия заедно с агента Руджерио Перейра - първия бразилец, играл у нас. Докато Джери Перейра прави кафе, Тома-нов пуска да гледа мач и по телевизията. И си харесва „едно момче". След време двамата тръгват да летят за Колумбия, а на летището виждат отбора на „Оесте". Докато си кажат, че трябва да намерят онова момче, Вандерсон излиза от магазин срещу тях. Перейра го пита иска ли да играе в Европа и взема телефона на футболиста. С Томанов обаче се задържат в Колумбия - тогава привличат Себастиан Ернандес. Минава още време. И Вандерсон е купен от собствениците на „Сан Мигел", които го пращат под наем в „Португеза". Тогава клубът е във втора бразилска дивизия. Томанов и Перейра отиват да гледат набелязания играч. Разбират се за трансфера му. И Вандерсон поема към Европа - за първи път ще играе извън родината си и за първи път ще играе в клуб от елитна дивизия. През лятото на 2014 г. го представят като играч на „Лудогорец".
Още през август вярващият в Господ футболист е целунат от съдбата - вкарва от воле гол за милиони - влиза в 85-ата мин срещу „Стяуа", а в 90-ата бележи за 1:0. После идват дузпите и Моци довършва започнатия подвиг -„Лудогорец" влиза в Шампионската лига. На 2 август 2016 г. Вандерсон е избраникът на съдбата да изведе „Лудогорец" през 50-хи-лядния ад на „Мала Маракана". Бразилецът посича надеждите на „Цървена звезда" с 2 съкрушителни гола в продълженията, а преди това е отбелязал още един - хеттрик за крайното 4:2.
Българският първенец си подсигури мачове в Европа поне до зимата, но пак гледа към Шампионската лига. Може би следващите докосвания от съдбата за Вандерсон са запазени в битките срещу „Виктория" (Пилзен).
28-годишният футболист живее в Разград с любимата си жена Таяни-Мишел. Твърди, че в България му харесва всичко - плажовете, природата, но най-вече спокойствието. "
Макар различни мениджъри да го съветвали, че България не е за него, той ги отпратил. Избра да остане и подписа нов договор до 2019 г. Има и друга амбиция - иска като Марселинъо да стигне до националния отбор на България. ,Да, имам такова желание", призна бразилецът.
Ето какво още разказа Вандерсон в интервю за вестник „24 часа".
- Вандерсон, остава ли голът ти за 1:0 над „Стяуа" най-важният в живота ти дотук? Могат ли трите гола в Белград заедно да се доближат по значимост до онзи, отвел „Лудогорец" до драмата с дузпите, спасявания-та на Моци и историческото влизане в Шампионската лига?
- По един и същи начин са ми важни и голът срещу „Стяуа", и головете срещу „Цървена звезда". Смятам да вкарвам още важни голове, ако Господ ми помогне.
- Благодариш ли на някой друг освен на Господ за тези свои важни голове?
- Първо благодаря на Господ. После благодаря на съпругата и семейството си за подкрепата.
- Колко най-много гола си вкарвал в един мач?
- Най-много три. Срещу „Цървена звезда" беше втория път в кариерата ми. Първия път беше в Бразилия.
- Разкажи за твоето лично изживяване преди реванша с „Цървена звезда" в Белград -усещаше ли голямото напрежение, събудиха ли те и теб сръбските ултраси с бомбичките пред хотела ви, представяше ли си, че ще вкараш решителен гол?
- Представях си, че ще вкарам гол, но не съм си представял, че ще отбележа три. Преди мача бях много спокоен. Бомбичките пред хотела само ме събудиха. Но по никакъв начин не ме напрегнаха.
- Къде отнесе топката от мача в Белград? Пазиш ли си медали и спомени от футболните си успехи? Кой е най-ценният ти такъв предмет - спомен от нещо много важно за теб?
- Пазя всички медали и всички спомени от футболните си успехи. Повечето неща, тези, които може, ги слагам в рамка. Посвещавам ги на родителите си. Топката от мача в Белград я измих и помолих съотборниците си да сложат автографи върху нея. И ще я занеса в Бразилия.
- Освен заучени комбинации и отигравания, при които се намирате, без да гледате, с другите бразилци в Разград тренирате ли и танци, защото често ви се налага да правите бразилска фиеста на радостта в съблекалнята?
- Да, ние танцуваме, когато сме щастливи. Невинаги е след мач, но в повечето случаи танцуваме, когато сме щастливи. Това е нашият начин да изразим щастието си.
- Остава ли ти изобщо някакво време за забавление извън терена? Не че имаш и много възможности. Но как ти разбираш забавлението извън футбола?
- Всеки ден се опитвам да откривам малко свободно време. Прекарвам го със съпругата си. Събираме се с другите бразилци. Обичаме да ходим на плаж, на разходки, правим си барбекюта.
