Стойчо Стоев навърши вчера 60 години. Футболната му кариера е свързана с Локомотив Пловдив, където записва 196 мача. В тях отбелязва и 59 гола. През 1989 година преминава в гръцкия Пансерайкос, където завършва кариерата си.
Като треньор работи в Левски, Арда, Монтана, Миньор, Спортист Своге, Хасково, Чавдар. През 2013 година и избран за треньор №1 в България, когато е начело на Лудогорец. С тима от Разград има две титли и една суперкупа на България. С Лудогорец достига до 1/8 финал в турнира Лига Европа.
- Г-н Стоев, честит юбилей. Как сте?
- Благодаря ви, добре съм.
- Как се чувствате на 60 години?
- Нормално. Връщам се назад в годините, когато бях и по-млад. Сега гледам вече различно. Времето бързо минава, не се усеща сякаш. Връщаш се и виждаш създал си семейство, отгледал си деца, имаш внуци. Това са хубави мигове в живота на всеки човек.
- Животът ви е свързан с футбола, как започна всичко?
- Още от дете по цял ден играехме навън. Сериозните тренировки в Локомотив за мен започнаха в седми клас. Тогава имаше много училищни първенства и тогава ме забелязаха. Поканиха ме и така започнах.
- Имате ли любими мигове в кариерата си?
- Не са един или два. Сякаш обаче изпъква един, който няма как да забравя. На 19 години, когато бях в началото на своята кариера като футболист, с Локомотив спечелихме турнира за купата на Съветската армия. С мой гол на финала победихме Локомотив Пловдив с 2:1. Това беше преди 40 години - през 1982. Това ни позволи да участваме в турнира за Купата на УЕФА.
- Имате и други мачове в Европа с тима на Локомотив?
- Така е. Играхме срещу Динамо Тбилиси през 1988 година. Те бяха много силен отбор. Имаха шест-седем национали на СССР. На стадион „Васил Левски“ ги надиграхме с 3:1. После ни победиха с 0:3 при гостуването и ни отстраних.
Не мога да забравя мачовете и с ПСЖ за КНК през 1983 година. За тях играха Луис Фернандес и Жози Ардилес. Спечелихме с 1:0 на „Васил Левски“. С младежкия национален отбор спечелихме с 2:1 много важен двубой срещу ФРГ на „Българска армия“. С олимпийския отбор пък надиграхме с 4:0 Норвегия. В -Този мач отбелязах два гола.
- Имахте ли любим съотборник в Локомотив?
- По мое време в Локомотив имаше отлични футболисти. Половин година бях съотборник с Начко Михайлов. Той беше изключителен футболист и човек. Аз като нападател харесвах повече офанзвините играчи. Такива бяха Начко Михайлов, Нако Дойчев и Кирил Метков. .
- Срещу кой ви беше най-трудно на терена?
- Срещу всеки един съперник е било трудно. Но се сещам за Пламен Николов от Левски. Той беше много добър защитник и години наред бе и част от националния отбор.
- Не са ли ви канили да играете в Левски, ЦСКА?
- Трудни и сложни времена бяха. Имаше невидим закон, който не ти даваше право да отидеш от един в друг софийски отбор. А и на мен тогава не ми и минаваше през главата за такива неща. От малък бях в Локомотив и сърцето ми беше там. Живеех в този регион и не съм се замислял. Преди повечето футболисти през цялата си кариера играеха за един клуб. В момента имаш възможност да преминеш в друг отбор и по-рано да излезнеш в чужбина.
- По-ваше време трудно се излизаше в чужбина?
- До 28-годишна възраст не ти позволяваха да излизаш в чужбина. Правилото до 28 години не даде възможност на много футболисти да развият кариерата си в чужбина. Това бе лошото, защото имахме добри играчи. С Локомотив бяхме на турне в Белгия и Франция. Изиграхме контроли с Беверен и Стандарт Лиеж. Последните бяха шампиони на страната си. След мача ни извикаха да се запознаем, защото са били впечатлени от мен. Говориха с ръководството и казаха, че са готови да ме вземат. Предложиха ми да остана и да се адаптирам към условията в Белгия. Нямах представа за какви пари ставаше на въпрос. Но тогава нашите ръководители се изплашиха, защото като се приберат в България, щяха да ги разкостят, а аз да стана дисидент. Затова и нямаше как да остана. Отборът на Стандарт бе станал шампион. Не знаех как щеше да се развие кариерата ми, ако бях останал при това интересно предложение. След това имаше и запитване от страна на Херта Берлин. Те играеха във Втора Бундеслига и се класираха. Искаха ме две седмици на проби, но дойде предложение от Пансерайкос и отидох да играя в Гърция.
- И след края на кариерата си станахте и треньор?
- Може би стана малко случайно, защото започнах с други планове. Някои колеги от по-рано се бяха се насочили, а на мен не ми минаваше през главата, че мога да стана треньор. След прключване на състезателната ми дейност изживях стрес, защото бях свикнал с друг начин на живо и ежедневие. В един всичко се променя. Завърших НСА, но първоначално се насочих към бизнеса. Видях, че не е за мен и не ми идва отвътре. Тогава започнах в частен колеж в Банкя да съм треньор, но след шест месеца приключиха нещата, защото имаше проблем с финансирането. След това започнах в ДЮШ на Локомотив. Така постепенно се изкачвах и накрая постигнах добри успехи. Но в никакъв случай не е било на всяка цена.
- Кога отново ще ви видим като треньор в някой клуб?
- Надявам се да е скоро.
- Не сте ли имал предложение през тази пауза за вас?
- Имаше оферти, но прецених, че не са били достатъчно добри за мен. Искам да работя в клуб, в който има сигурност и цели. Не желая футболистите ми да са обременени от това дали ще получават редовно заплатите си, защото и те имат семейства. Получените до момента предложения към мен не ме удовлетвориха. Ще изчакам подходящата, която да ми осигури добри условия за добра работа.
