Като част от инициативата „Европейска седмица на спорта“ #BeActive през тази година Министерството на младежта и спорта организира открити уроци по физическо възпитание с треньори по вид спорт в училища в 13 града на България.
От септември до края на октомври открити уроци се проведоха в Дупница, Аврен, Айтос, Аксаково, Плевен, Панагюрище, Поморие, Созопол, Бяла, Нова Загора, Казанлък, Димитровград и Нови пазар.
Близо 2 500 ученика от 4-ти до 12 клас се включиха в занимания с професионални треньори по лека атлетика, борба, хандбал, футбол, тенис на корт, карате, волейбол и др. Това обяви заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева при представяне на резултатите от Европейската седмица на спорта за 2018 година.
Целта на Министерството на младежта и спорта е да покаже колко важни за възпитанието на децата към системна физическа активност са часовете по физическо възпитание в училищата. Законът за предучилищното и училищното образование дава възможност в така наречения трети час по физическо възпитание в класовете от 1-ви до 4-ти да влиза учител по физическо възпитание, а при учениците от 5-ти до 12-клас – треньор по вид спорт.
„За съжаление тази възможност все още не се използва пълноценно и именно по тази причина ние решихме да акцентираме върху нея и да покажем нагледно ефекта от тренировките, провеждани от професионални треньори. Тези часове бях изключително интересни за учениците и ние се надяваме все повече български градове и училища да започнат да провеждат третия час с треньори по вид спорт“, заяви Колева.
Като част от седмицата пред и в Националния дворец на културата в София за пръв път се организира Европейска нощ на спорта #BeActive Night, а в Борисовата градина се състоя атрактивно откриване на седмицата. Европейската комисия пък избра България за домакин на церемонията по връчването на годишните си спортни награди “Be Active Awards Gala”.
Каква е ролята на спорта в училище и какво е отношението на учениците от 1-ви до 12-ти клас към физическата активност е темата и на национално представително социологическо проучване, проведено от ММС в края на учебната 2017/2018 г.
„За нас е изключително важно да получим и обратна връзка от децата, родителите и учителите по физическо възпитание за това как виждат те спорта като част от своя живот. Радващо е, че проведеното проучване показва засилен интерес към спорта и практикуването на спортни занимания, както сред децата, така и сред техните родители и учители. Тази промяна в нагласите може само да ни радва, защото показва, че работата ни през последните години за промотиране на спорта и осигуряването на по-добри условия за практикуването му дава резултат“, заяви заместник-министър Колева.
Проучването, представено от Лидия Йорданова, управител на Екзакта Рисърч Груп ЕООД, показва, че най-жив интерес към спорта имат учениците от средния курс (5-7клас) – 61%, а най-слаб учащите в горния курс (8-12 клас) – 47%. 59% от учениците между 1-ви и 4-ти клас посочват, че много се интересуват от спорт. За мнозинството от анкетираните ученици спортът е полезен главно с това, че подпомага здравето. На второ място анкетираните гледат на спорта като на възможност да поддържат добър външен вид. Това по-често посочват учениците от средния и горния курс, за които темата е особено актуална.
За най-малките ученици спортът е полезен и защото им помага да си намират приятели. Други две ползи от спорта – това, че учи на дисциплина и това, че помага на човек да се разтоварва психически, са изтъквани главно от учениците от горния курс. Учениците от началния и от средния курс по-често от големите ученици биха желали да имат повече часове по физическо възпитание отколкото имат сега. 78% от малките ученици искат повече часове по физическо срещу 69% от големите. По една пета от учащите в началния и в средния курс не искат повече часове по физическо. Нежелаещите да имат повече часове по физическо в горния курс са 31%.
Проучването регистрира зависимост между посещаемостта на часовете по физическо и желанието на учениците да имат повече часове по спорт. Редовно посещаващите часовете по физическо по-често искат да имат повече часове по този предмет. Това говори за ефективност на занятията по физическо обучение и спорт.
58% от учениците от средния курс посочват, че спортуват извън училище. По-ниски са дяловете на спортуващите извън училище сред най-малките, както и сред най-големите ученици (съответно 51% и 52%). Спортуващите извън училище тренират интензивно – по два - три пъти седмично. Най-много спортуващи всекидневно има сред учащите в средния курс – 24%.
Най-малките и най-големите ученици по-рядко спортуват извън училище. Всеки трети от най-малките не спортува, защото няма кой да го води на спорт, а 18% посочват, че няма къде да спортуват. Заради липса на време не спортуват 47% от учениците от горния курс. Нежелаещите да спортуват сред тях са 26%.
Учениците от средния курс най-често посещават спортни събития извън училище. 61% от тях ходят на спортни състезания. Сред най-малките, както и сред най-големите ученици, регистрираме равни дялове посещаващи и непосещаващи спортни събития. Малките не посещават спортни събития, защото няма кой да ги води до спортните зали, а големите – заради учебна заетост и други приоритети.
Близо 70% от малките ученици твърдят, че родителите и учителите им препоръчват да спортуват. Това ги поставя в благоприятна среда – на разбиране и подкрепа и ги мотивира своевременно да оценят ползите от спорта.
Част от социологическото проучване са и фокус-групи с родители и учители по физическо възпитание. Единодушие сред двете специфични аудитории има по отношение на броя на часовете по физическо възпитание в училищната програма. Родителите са на мнение, че учениците от средния курс трябва да имат повече часове по ФВС. Те посочват, че учебната програма е много натоварена, а учебният материал е много сложен. Часът по физическо дава възможност на учениците да се разтоварят и да се отърсят от напрежението.
Има консенсус и по това, че най-малките ученици също би трябвало да имат повече часове по ФВС, защото на тази възраст те формират отношението си към спорта, изграждат си навици, придобиват умения и най-вече увереност, че могат да се справят с упражненията и с физическото натоварване.
Положителна нагласа към спорта и убеденост в необходимостта децата им да спортуват има сред родителите. Те посочват, че децата им се чувстват отлично - спят добре, имат добър апетит и не са агресивни. Споделят, че чрез спорта децата им са успели да преодолеят някои от страховете си.
„За последните 20 години чак сега забелязваме обръщане на родителите в една посока с преподавателите и държавните институции и това трябва да се използва максимално. Има добронамерена среда около обучението по физическо възпитание“, обясни Лидия Йорданова.
Подценяване на важността на часовете по физическо възпитание от страна на учителските колективи, а понякога и от страна на самите учители по физическо възпитание е един от основните проблеми, които регистрира проучването. Другите са свързани с липсата или недостатъчното пространство във физкултурните салони в училищата и липсата на достатъчно спортно оборудване.
Европейската седмица на спорта #BeActive е част от общоевропейската политика за насърчаване на здравословния начин на живот и се провежда за четвърта поредна година в България. Целта на инициативата е да стимулира повече хора да се занимават трайно със спорт и физическа активност. Национален координатор на инициативата за България е Министерството на младежта и спорта. Събитията от Европейската седмица на спорта #BeActive през 2018 г. в България се осъществяват по проекта на ММС „Бъди активен - избери твоя спорт и се забавлявай“, който е съфинансиран по Програма „Еразъм +“.
