Министърът на младежта и спорта Красен Кралев говори пред "24 часа" за ситуацията с коронавируса в България и как ще се отрази тя на спорта в страната ни.
Кралев обърна внимание и на предстоящата Олимпиада в Токио през следващата година, както и на футбола и състоянието на националния ни отбор.
- Г-н министър, коронавирусът отново настъпва. Вие го изкарахте. Какво е най-важното?
- Призовавам хората да не подценяват ситуацията. Аз бях един от тези, които изкараха вируса доста тежко. Най-важното е бързата диагностика. Съветвам хората с положителен тест и симптоми да си направят възможно най-бързо рентгенова снимка или скенер, които да покажат дали има развита пневмония. Няма нищо срамно да си болен - целият свят минава през това, включително големи политически лидери. Колкото по-навреме се хване заболяването, толкова са по-големи шансовете за излекуване на коронавируса и последствията от него. България разполага с изключителни лекари и медицински сестри. Хора, които всеки ден се борят за живота на другите. Искам още веднъж да им благодаря. Това са истинските герои на днешното време.
- В новата ситуация ще успее ли спортът да оцелее?
- Държавата направи всичко възможно, за да съхрани спорта. България е една от малкото държави, които не пипна бюджетите на федерациите. Дори нещо повече. Успяхме с преразпределение на средствата от провалените домакинства да дадем на клубовете 30% повече. Винаги съм казвал, че това подпомагане на отделните клубове е приоритет в работата ми. И за догодина сме заложили в бюджета двойно повече средства за тях. Колкото и учудващо да звучи, някои състезания дори си вдигнаха нивото в трудната ситуация с пандемията. Тази неделя във Варна ще се проведе маратонът на града, с който ще приключи петата година на веригата “Бягането, начин на живот”. На софийския маратон бяха поставени два рекорда, като постижението на украинката Виктория Хапилина е някъде около 70-ото място във вечната ранглиста на тази дисциплина. Стартираха хора от пет континента, включително и много от т.нар. колекционери на маратони.
Софийският маратон и до днес е най-големият в Европа, и то в годината, когато масово състезания бяха отменяни. За успеха на веригата говорят и резултатите. В София от 2:16 ч през първата година тази се стигна до 2.13:01 при мъжете. При жените разликата е от 2.39:38 до невероятните 2.27:56. Това вече говори за класа. В Стара Загора от 2.26:03 се стигна до 2.19:47 ч при мъжете. Във Варна също постижението падна с около 4 минути.
Изключително важно е да се подчертае, че и трите маратона са по сертифицирани трасета от международната федерация. В момента има и сериозен интерес от други градове да се включат в тях. Бягането е най-достъпният спорт в света.Трябват ти един екип и маратонки. И разбира се, желание да спортуваш. Тази верига допринесе изключително много точно за това - да се запалят повече хора да бягат.
За мен като бивш лекоатлет е изключително тежко, че не мога вече да практикувам този спорт и трябваше да се преориентирам към бокса и фитнеса. Но както казва известният ни волейболист Борислав Кьосев: “Спортът за високи постижения не е за здраве”. След този тип спорт всички състезатели обикновето заплащаме с контузии за цял живот.
Следващата седмица предстои и изключително силен турнир по тенис Sofia Open. Идват едни от най-силните тенисисти в света. Публиката ще стане свидетел на изключителни битки на много високо ниво. Спортът е жив въпреки сложната ситуация в цял свят. Но тепърва ни предстоят решаващи за оцеляването му битки. Една грешна стъпка може да доведе до изключително тежък удар за спорта, от който трудно ще се възстанови. Виждате, че хаосът с провеждането на състезания продължава. Честно казано, не съм оптимист, че скоро организацията им ще се нормализира.
- Някои футболни фенове негодуват, че се прави изключение за събитие на закрито, а стадионите, които са на открито и с по-малко шанс да се появи зараза, са затворени.
- Феновете не трябва да забравят, че България бе една от малкото държави, които върнаха публиката на стадионите. При строго разписани правила. Ние трябва да негодуваме повече, че след като направихме този жест за възстановяване на футболния ритъм, не получихме никаква подкрепа от другата страна. С малки изключения. Стигна се дори до оплаквания пред УЕФА.
Много добре разбирам и поддържам тезата, че в мачове без публика липсва тръпката Но всички виждаме как се развива ситуацията с пандемията в световен мащаб. И колко държави се затварят отново. Трябва да направим всичко възможно това да не се случи в България. Да, ще има ограничения във всички сектори, но по-тежко ще е, ако се наложи да затворим държавата напълно. Надявам се всеки да осъзнае, че в крайна сметка всичко е лична отговорност. Ако сам не се пазиш, няма правителство на света, което да те опази. Разбирам, че това е трудно в съвременния свят при толкова разнопосочни информации, но има работещи мерки, които се признават от всички - дистанция, дисциплина и дезинфекция. Трябва да съм напълно ясен. Нито едно правителство няма полза от въвеждането на по-строги мерки Но в някои моменти просто държавата е принудена да ги въведе, защото никой не спазва основните правила за опазване живота и здравето на хората.
- Догодина трябва да се проведе олимпиадата в Токио. Оптимист ли сте за нея?
- Аз винаги съм оптимист, защото България винаги е имала невероятни таланти в спорта. Министерството е осигурила възможно най-добрите условия за подготовка на елитните ни спортисти. Но всички трябва да си дадем ясна сметка, че един шампион се изгражда с години. Или с други думи, загубихме прекалено много, за да чакаме веднага успехи.
До идването на първото правителство на Бойко Борисов единствената инвестиция в спорта бе един прословут ремонт на “Васил Левски”, който глътна повече пари от едно ново съоръжение, и добре че дойде Васил Иванов-Лучано, за да го завърши. По мои груби сметки последните две правителства на Бойко Борисов са инвестирали над 400 милиона лева в спортна инфраструктура. Или основата вече е дадена, сега остава да чакаме резултатите. Но те няма да дойдат веднага. Ще дойдат след години. Напълно реално е в Токио е да вземем 5-6. От тях Тайбе Юсеин, Божидар Андреев и ансамбълът в художествената гимнастика имат реални шансове дори за злато. Абсолютно изкривено е мисленето, че министърът отговаря за медалите. За тях отговарят федераците и треньорите. Министърът отговаря за създаването на условия за подготовка на спортистите - осигуряване на финансиране, изграждане на спортна инфраструктура, научна обезпеченост на тренировъчния процес. Министърът, който и да е той, дори да вижда, че някой президент или треньор на национален отбор е абсолютно неадекватен, не може да се намеси, защото тогава ще бъде обвинен, че се бърка в работата на независима структура.
Честно да си призная, повече от получаването на медали ме радва фактът, че започна програмата за училищните салони. Нещо, което не е правено от времената на социализма. Това са правилните решения. Ако не запалим младите по спорта, нищо не сме свършили. Радвам се, че на някои места започнаха нормално да работят с третия час по физическо възпитание, който се води от професионален треньор по даден вид спорт, въпреки невероятната съпротива, която срещнахме. Варна е пример в това отношение и скоро ще се види резултатът от този подход. Радва ме, че където и да направим условия за практикуване на спорт, децата веднага се включват. След 10 години тези деца ще се върнат с медалите.
- Няма как да не обърнем внимание и на футбола. Кога ще спрем да се срамуваме?
- Това е проблем, в който държавата няма как да се намеси. Футболните хора сами трябва да разберат, че по пътя, по който вървят, няма да стигнат доникъде. Иначе, както казах, имаме таланти. Това се вижда от доста по-добрите резултати на ниво юноши и младежи. Но изоставаме най-вече с физическата подготовка. Това показаха лагерите, които правихме на отборите от елитните ни юношески групи. Имаме общо 4-5 момчета на средноевропейско ниво, що се отнася до функционалното състояние. Всичко трябва да започне от главата. Да се промени подходът на президентите и треньорите. Това един министър няма как да го направи. Съдийството също остава сериозен проблем. Там сме стигнали дъното Преди година започна разследване, което се надявам скоро да завърши, за да изкара на бял свят всички зависимости, в които е изпаднало българското футболно съдийство. На това трябва да се сложи край незабавно. Надявам се конгресът на БФС да донесе тази положителна промяна, която всички очакваме.