Министърът на младежта и спорта Красен Кралев мотивира пред Парламентарната комисия по образованието и науката и училищни директори разпоредбата от Закона за предучилищно и училищно образование, чрез която ще се даде възможност организирането и провеждането на третия час по физическо възпитание да се осъществява от професионални треньори. Своята подкрепа за идеята изрази и министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев.
Кралев заяви, че Министерството на младежта и спорта стои твърдо зад представения проект на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от председателя на комисията Милена Дамянова и група народни представители.
Необходимостта от законодателната промяна -организирането и провеждането на третия час да се осъществява от педагогически специалисти в областта на физическото възпитание и спорта, с професионална квалификация учител или треньор, е продиктувана от често срещаната досега практика, третият час по физическо възпитание да се провежда от учители без квалификация в тази област.
„В много училища третият час по физическо възпитание и спорт не се провежда като част от общата философия за развитие на двигателната култура при подрастващите. Често се използва за допълване на норматива на преподаватели по други специалности. Министерство на младежта и спорта настоява третият час по физическо възпитание и спорт да се изпълни със съдържание. Да се използва за усъвършенстване на придобитите умения по вид спорт или за провеждане на вътрешно училищни първенства, категорично заяви министър Кралев на заседанието. - Това не би могло да се осъществява от преподаватели с друга специалност. С провеждането на третия час по физическо възпитание и спорт в този вид не се постигат очакваните резултати”.
Министър Кралев допълни, че това води до формално провеждане на третия час и ниска мотивация на учениците за участие в него. Резултатът от всичко това е големият процент на деца със свръхтегло и затлъстяване. По думите на Кралев, цифрите са стряскащи. Около 17% е свръхтеглото, 8% е затлъстяването, а около 60% от подрастващите са с гръбначни изкривявания. При децата от 1 до 4 клас цифрите са още по-фрапиращи.
„Установихме, че губим битката с компютрите и електронните игри и това се случва в цяла Европа. Най-модерната тенденция е привличането на професионални треньори, които да направят тези часове по-атрактивни. Конкретните специалисти могат да разкрият магията и спецификата на спорта. Тази практика е въведена във Великобритания, Белгия, Холандия, Швейцария, Австрия, като за последните две години отчетените резултати са отлични”, посочи Кралев.
Министърът сподели, че при срещите си с преподаватели, които не са специалисти, те признават, че не могат да водят пълноценно часа по физическо.
„Особено важно е да обърнем внимание на децата от първи до четвърти клас. Това е времето, в което ние не трябва да прилагаме физическо възпитание, а да поставим основите на физическото образование. Нямаме право да изпуснем децата си в тази възраст, защото после положението е безвъзвратно изгубено, подчерта министър Кралев. - Знам, че от 2400 училища в България, 800 са без физкултурни салони. Това обаче са различни проблеми и не трябва да се смесват. Липсата на физкултурни салони, главно в малките населени места, не трябва да е аргумент да загърбим детското здраве и физическото образование”.
Според министър Тодор Танев обсъжданата разпоредба дава нов смисъл на закона.
„Тук не става дума за някакво си физическо възпитание или за профсъюзни мерки, а за стратегически въпрос, които дава нов смисъл на закона. Тъй като, както министър Кралев отбеляза, вече говорим за физическо образование”, заяви Танев.
„Контролът за организиране и провеждане на часа по физическо възпитание е изцяло и основно задължение на директора на училището. Показателно е, че където директорът изпълнява това свое задължение, часовете по физическо възпитание, включително и третият час, се провеждат съобразно учебната програма. Няма отсъстващи ученици и децата в тези училища не са в процентите на неспортуващите и на страдащите от затлъстяване и други заболявания, свързани с липсата на двигателна активност”, допълни Кралев.
Министърът подчерта, че много от Българските спортни федерации, сред които Българския футболен съюз и централите по баскетбол, волейбол, борба, лека атлетика, хандбал, художествена гимнастика и шах, са изразили готовност да предоставят специалисти за провеждане на третия час по физическо възпитание.
Кралев заяви, че Министерството на младежта и спорта стои твърдо зад представения проект на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от председателя на комисията Милена Дамянова и група народни представители.
Необходимостта от законодателната промяна -организирането и провеждането на третия час да се осъществява от педагогически специалисти в областта на физическото възпитание и спорта, с професионална квалификация учител или треньор, е продиктувана от често срещаната досега практика, третият час по физическо възпитание да се провежда от учители без квалификация в тази област.
„В много училища третият час по физическо възпитание и спорт не се провежда като част от общата философия за развитие на двигателната култура при подрастващите. Често се използва за допълване на норматива на преподаватели по други специалности. Министерство на младежта и спорта настоява третият час по физическо възпитание и спорт да се изпълни със съдържание. Да се използва за усъвършенстване на придобитите умения по вид спорт или за провеждане на вътрешно училищни първенства, категорично заяви министър Кралев на заседанието. - Това не би могло да се осъществява от преподаватели с друга специалност. С провеждането на третия час по физическо възпитание и спорт в този вид не се постигат очакваните резултати”.
Министър Кралев допълни, че това води до формално провеждане на третия час и ниска мотивация на учениците за участие в него. Резултатът от всичко това е големият процент на деца със свръхтегло и затлъстяване. По думите на Кралев, цифрите са стряскащи. Около 17% е свръхтеглото, 8% е затлъстяването, а около 60% от подрастващите са с гръбначни изкривявания. При децата от 1 до 4 клас цифрите са още по-фрапиращи.
„Установихме, че губим битката с компютрите и електронните игри и това се случва в цяла Европа. Най-модерната тенденция е привличането на професионални треньори, които да направят тези часове по-атрактивни. Конкретните специалисти могат да разкрият магията и спецификата на спорта. Тази практика е въведена във Великобритания, Белгия, Холандия, Швейцария, Австрия, като за последните две години отчетените резултати са отлични”, посочи Кралев.
Министърът сподели, че при срещите си с преподаватели, които не са специалисти, те признават, че не могат да водят пълноценно часа по физическо.
„Особено важно е да обърнем внимание на децата от първи до четвърти клас. Това е времето, в което ние не трябва да прилагаме физическо възпитание, а да поставим основите на физическото образование. Нямаме право да изпуснем децата си в тази възраст, защото после положението е безвъзвратно изгубено, подчерта министър Кралев. - Знам, че от 2400 училища в България, 800 са без физкултурни салони. Това обаче са различни проблеми и не трябва да се смесват. Липсата на физкултурни салони, главно в малките населени места, не трябва да е аргумент да загърбим детското здраве и физическото образование”.
Според министър Тодор Танев обсъжданата разпоредба дава нов смисъл на закона.
„Тук не става дума за някакво си физическо възпитание или за профсъюзни мерки, а за стратегически въпрос, които дава нов смисъл на закона. Тъй като, както министър Кралев отбеляза, вече говорим за физическо образование”, заяви Танев.
„Контролът за организиране и провеждане на часа по физическо възпитание е изцяло и основно задължение на директора на училището. Показателно е, че където директорът изпълнява това свое задължение, часовете по физическо възпитание, включително и третият час, се провеждат съобразно учебната програма. Няма отсъстващи ученици и децата в тези училища не са в процентите на неспортуващите и на страдащите от затлъстяване и други заболявания, свързани с липсата на двигателна активност”, допълни Кралев.
Министърът подчерта, че много от Българските спортни федерации, сред които Българския футболен съюз и централите по баскетбол, волейбол, борба, лека атлетика, хандбал, художествена гимнастика и шах, са изразили готовност да предоставят специалисти за провеждане на третия час по физическо възпитание.