Създаването на условия за детско-юношески спорт, за който се отделят целево 6 млн. лв. и оформянето на центрове в цялата страна, където да се работи с младото поколение са основните акценти в новите програми „Олимпийска подготовка 2013” и „Развитие на спорта за високи постижения за олимпийските спортове 2013”. Правилата бяха представени от министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, директорът на дирекция „Спорт за високо майсторство” към МФВС Асен Марков и Антоанета Боева - началник отдел към дирекция СВП.
В програма „Олимпийска подготовка“ попадат спортовете с 1- 8 място от Игрите в Лондон, които получават пълно финансиране на всички възрастови групи. Програма „Развитие на спорта за високи постижения за олимпийските спортове 2013” е разделена на 4 групи – първа: спортове с класирания от 1 до 8 място от Игрите в Пекин и Атина. Втора: федерации по индивидуалните видове спорт без класиране в Пекин и Атина, с които се работи целево за детско-юношеския спорт. Трета: колективни спортове с класиране до 8 място на световни и европейски първенства за мъже и жени или младежи и девойки. Четвърта: колективни спортове без класиране, но с висока социална значимост.
Програмите предоставят възможност за разширяване на параметрите при показан резултат.
„Подчертавам, че с новите програми не намаляваме парите за федерациите, а ги преструктурираме“, заяви Асен Марков.
Министър Нейков информира, че представянето на олимпийските игри е наложило промяна в работата. Затова се предвижда създаването на центрове за високо спортно майсторство и подготовка, които ще бъдат посочени от федерациите. В тях ще работят треньори, които ще се финансират от МФВС.
„Спортните федерации, съгласувано с общинските власти, ще предлагат центрове за високо спортно майсторство, като е препоръчително на територията на центровете да има и спортно училище, каза Нейков. - Спортната федерация преценява своя потенциал, къде и в коя част от страната, в кой град има свои треньорски кадри, на които да се опре. Трябва да се заработи в спортните клубове, за да може децата, които излязат от тях, с течение на времето да могат да попълнят националните отбори на страната.”
Министърът поясни, че този модел е изпробван в много от държавите, като даде за пример Англия, Полша, която има 67 спортни училища и Унгария. Той отбеляза, че спортните училища в България самостоятелно не могат да станат центрове за високо спортно майсторство, защото те не разполагат със спортната база, на която да тренират състезателите. „Спортните клубове ще бъдат водещи. Те ще се подпомагат от общините, които да им предоставят спортната си база” каза министърът.
Клубовете ще могат да кандидатстват за подобрения в спортната база по Наредба Н 1 на МФВС.
„Чрез Българския спортен тотализатор годишно се влагат около 5,5 милиона за изграждане на спортна инфраструктура по места. Клубовете ще кандидатстват пред МФВС за оборудване и реновиране на своите зали. Над 70 спортни обекта са направени и продължаваме да строим. Ще се опитаме да ги запълним с нашите национални отбори, а децата ще има къде да тренират”, категоричен беше министърът.
Комисия от 8 човека, сред които и външни експерти, оглавена от Асен Марков ще контролира и проследява спортно-методическия контрол, изпълнението на плановете, показателите и необходимостта от допълнителни тренировъчни дни. Съществена промяна е, че елитните състезатели ще получават по 100 храно-дни за подготовка в началото на годината като тези, които покажат резултати ще бъдат дотирани. За останалите допълнителни финанси няма да има.
Преди презентацията на програмите министърът на физическото възпитание и спорта направи пред медиите обстоен анализ на представянето на българските състезатели на олимпийските игри в Лондон.
„Аз се надявам, че след ОИ в Лондон всяка една федерация е направила своите основни изводи и анализи, защо и как е стигнала или не до олимпийски игри и трябва да си е направила добра равносметка. Не можем да продължим по този начин, ние дойдохме през 2009 г. и при завареното положение мобилизирахме всички сили да осигурим добри условия и добро финансиране на всички тези, които имат потенциал. Само 14 от състезатели са изпълнили заявените от самите тях задачи. Ние останахме разочаровани от представянето ни на ОИ. Имахме разбира се малшанс в някои от спортовете, но в бъдеще не можем да разчитаме само на един спорт - борбата, трябва да имаме потенциал и в други”, категоричен бе Свилен Нейков.
Според него резултатите и участващите на олимпиада с годините намаляват, като най-забележителното е отстъплението в леката атлетика – с 12 участници по-малко в сравнение с Атина, при вдигането на тежестите отстъплението е с 8 участници по-малко (в сравнение с Атина, тъй като блгарският отбор не бе допуснат в Пекин заради допинг скандал б.а.), а в кану-каяка и гребането с по 6 състезатели. В 4 спорта е запазен броят на участниците – спортната стрелба, ветроходството, стрелбата с лък и волейбол. В тениса се включва един състезател повече, а във фехтовката за първи път в отчетния период участва една състезателка. Останалите спортове са с намаление на участниците от 1 до 4 състезатели. В периода е извършено наблюдение на 3446 тренировки по няколко методики за ефекта на тренировъчните натоварвания.
Общо участвалите наши спортисти на ОИ са 63-ма по 17 вида спорт. Спечелен е 1 сребърен и 1 бронзов медал, 1 четвърто, 6 пети и 1 шесто място. България има 25 точки и се нарежда от 63 до 68 място. 60 % от олимпийските състезатели не реализират своите максимални възможности. 40 състезатели от общо 63-ма не са донесли нито една точка, което прави 62% от участието неефективно. От 17 спорта медали и точки постъпват само от 5. Тази ниска ефективност е 30%.
Министърът изтъкна, че през неговото управление финансирането към спортовете е подобрено значително, но през този период дейността е съпътствана от множество скандали, произлезли от самите федерации. Именно тези скандали са една от причините, попречили на представянето ни в Лондон. Като цяло материалното положение на всички участници в олимпиадата - спортисти, треньори, масажисти, е било подобрено, а спортната база за подготовка е обновена и реновирана. Максимално са използвани спортните бази като Белмекен, Спортпалас и др.
Нейков изтъкна обективните и субективни фактори, за да се стигне до този резултат - разрушаване на системата за олимпийска подготовка по време на прехода, разбити дружествата, спортните школи и спортни училища. Треньорите и тяхното заплащане преминава към общините, което води до безконтролно отношение в процеса на елитния спорт и принизяване ролята на треньорските съвети към спортните федерации. Според него олимпийският спорт в последните години е тотално комерсиализиран, а това повишава изключително много конкуренцията между спортистите от всички страни.
Министърът информира още, че след 20 януари 2013 г. МФВС ще изплати премиите на призьорите от Олимпиадата.
„Когато говорим за финансова дисциплина, правителството също гони резултати и е важно премиите да бъдат изплатени с бюджет 2013 г. Аз се чувствам неудобно, че в края на годината не успяхме да изплатим премиите. Имаме готовност на 70%, но нямаме на 100% и не можем да платим на едни, а на други - не. За това сега насочваме наличните средства към други дейности от следващата година, с което облекчаваме бюджета за 2013-та. С него ще платим премиите на олимпийците”, каза Нейков.
Детско-юношеският спорт и създаването на центрове за подготовка приоритети за МФВС
Клубовете ще могат да кандидатстват за подобрения в спортната база по Наредба Н 1 на МФВС
