Съдът отхвърли жалбите на ФИФА и УЕФА срещу решенията на Общия съд относно телевизионното излъчване на Световното и на Европейското първенство. В решенията са допуснати грешки при прилагане на правото, които обаче не са от значение за настоящите дела Директивата относно упражняването на телевизионна дейност позволява на държавите членки да забранят излъчването на изключителна основа на събития, за които приемат, че са от голямо значение за обществото им, когато такова излъчване би лишило значителна част от обществото от възможността да ги проследи по безплатна телевизия.
Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) организира финала на Световната купа по футбол, а Съюзът на европейските футболни асоциации (УEФA) организира финала на Европейското първенство по футбол. Продажбата на правата за телевизионното излъчване на тези състезания представлява важен източник на приходи за тях. Белгия и Обединеното кралство са изготвили съответно списъци на събитията от голямо значение за обществото им. Тези списъци по-специално съдържат, за Белгия - всички срещи от финала на Световната купа по футбол, а за Обединеното кралство - всички срещи от финала на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол. Списъците са изпратени на Комисията, която е приела решения за съвместимостта им с правото на Съюза.
FIFA и UEFA обжалват тези решения пред Общия съд, като оспорват по-специално факта, че всички срещи могат да представляват събития от голямо значение за обществеността в тези държави. След като Общият съд отхвърля2 жалбите им, те подават жалби пред Съда. В решенията си от днес Съдът най-напред напомня, че определянето от държава членка на някои събития като събития от голямо значение за обществото . и забраната за излъчването им на изключително основание представляват пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Такива пречки обаче са обосновани с оглед целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на посочените събития.
В този контекст Съдът подчертава, че въпросните събития се определят единствено от държавите членки и че ролята на Комисията в тази област е ограничена до проверка дали при упражняване на правото си преценка същите са спазили правото на Съюза. В този смисъл, ако дадено събитие правомерно е определено от държава членка като събитие от голямо значение, Комисията трябва да упражни ограничен контрол върху определянето и не е длъжна по-специално да провери дали последиците от същото върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, надхвърлят присъщите за такова квалифициране последици.
По-нататък, Съдът отбелязва, че всички срещи от финала на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол нямат едно и също значение за обществеността, която следи с особено внимание решаващите срещи на най-добрите отбори, като тези от финала и полуфинала, и срещите, в които участва националният отбор. Следователно тези турнири трябва да се разглеждат като събития, принципно делими на различни срещи или етапи, които не винаги могат да се квалифицират като събитие от голямо значение. С оглед на това и в противоречие със съображенията, изложени в решенията на Общия съд.
Съдът също констатира, че държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за причините, поради които считат, че финалът на Световната купа по футбол или на Европейското първенство по футбол представлява като цяло едно-единствено събитие от голямо значение за обществото им. Посочените грешки обаче не са от значение за настоящите дела. Всъщност Общият съд е констатирал, че въз основа на предоставените от FIFA и UEFA данни и с оглед на конкретното възприемане от обществеността на Обединеното кралство и Белгия всички срещи от финала на двата турнира действително предизвикват достатъчен интерес, за да бъдат част от събитие от голямо значение. От преписката по делото по-специално следва, от една страна, че тези турнири като цяло винаги са много популярни не само за телевизионните зрители, които по принцип следят излъчваните по телевизията футболни срещи, но и за широката публика. От друга страна, в споменатите държави членки тези състезания традиционно се предават по безплатни телевизионни канали.
Накрая, Съдът приема, че с оглед ограничените контролни правомощия във връзка с определянето от държава членка на дадено събитие като събитие от голямо значение и задълбочените познания на телевизионните оператори за съображенията, обосноваващи такова определяне, Комисията може да изложи кратки мотиви за решението си относно изготвен от държава членка списък със събития от голямо значение. Освен това ако последиците от такова определяне върху свободното движение на услуги, свободната конкуренция и правото на собственост не надхвърлят последиците, до които неминуемо води квалифицирането на съответното събитие като събитие от голямо значение, не е необходимо изрично мотивиране на съвместимостта му с правото на Съюза.
В случая обаче не е доказано, че последиците върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, от определянето на целия финал на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол като събития от голямо значение за обществото са прекомерни. При тези обстоятелства Съдът отхвърли изцяло жалбите на FIFA и UEFA.
