Бербатов може да се кандидатира за най-интелигентен играч в света

Той е хубав, той е тъмен, не обича да си дава много зор, но може спокойно да кандида­тства за титлата най-инте­лигентен играч на планета­та. Преди време бе пред трансфер в ПСЖ. Тази зима трябваше да се завърне в Тотнъм, но накрая се оказа под наем за 6 месеца в Мона­ко! Супер покупка? Да, но прие условие, че физиката и мотивацията са налице. Ка­то цяло Бербатов винаги е бил бавен и рядко е изглеждал достатъчно мотивиран. Но след като Фалкао се контузи, идването на Димитър е доб­ра новина за монегаските, Ли­га 1 и целия френски футбол. Добре дошъл на един уникален нападател, който пуши и ри­сува. Нападател, който знае как да спира времето.

От Дмитри до Димитър

На Монако са лепнали ети­кета на "парвенюта", но дори новите богаташи имат пра­вото на усет към красивите неща. Излиза Фалкао, влиза Бербатов. Във Франция рядко е имало толкова много класа, събрана на едно място. Освен това собственикът на клуба Дмитри Риболовлев явно знае как да редува удоволствията. Фалкао е хубавият южноамериканец, израснал по плажове­те в Санта Марта с глава на романтичен китарист. Ди­митър идва от напълно друг свят, дори е бил отвлечен като малък в България.

Бербатов има около 250 по­падения в 550 мача. Головете можеха да са 150 повече, но и също толкова по-малко. Това нямаше да промени нищо. Бербатов отдавна е в го­лямата игра и си говори на "ти" с топката. Още с Ле­веркузен има финал в ШЛ, после златна  епоха  в Тотнъм, където му бяха дали ключовете за играта на шпорите. Този клуб му подхождаше, но премина Юнайтед за 30 милиона паунда. Там имаше славен период от гледна точка на титли, но тъжен заради малко­то игрови минути. Накрая пасаж във Фулъм, къ­дето отново можеше да се наслади на лондонския жи­вот и титулярно място, а и да си зададе въпроси за собствената кариера. Защо бе нужно да гу­би толкова време в Англия, след ка­то можеше да се превърне в легенда в Ита­лия или Испа­ния. Явно е заради ком­форта на Висшата лига.

Класа, безгрижие, рисунки и цигара

В Англия някои наричат това бербатлицизъм. То­ва всъщност е вярата в Димитър Берба­тов. Нещо като култ към играча, който е напълно раз­личен от останалите. Бербатов е толкова нада­рен, че спокой­но   можеше да си избе­ре и друга професия, но явно и фут­болът не го интересува чак толкова, след като не се е концентрирал изцяло върху него. Гути обича да казва по въпроса за безгрижието: "Има някои играчи, които тичат, и други, които играят. Аз съм от втората категория". Бер­батов също попада в нея. А черната работа в Монако ще остане за хора като Тулалан, Кондогбия, Обади и т.н.

Бербатов не тича, но иг­рае много. Единствено може да го обвиним, че не се опита да прави и двете. Големият му талант ни принуждава да му простим за този грях. В крайна сметка това е играч, който трябва да бъде приет такъв, какъвто е. Попитай­те го за приликата с Анди Гарсия и той ще ви отговори: "Той наистина има влияние (въpxy избора ми на прическа и аз дори изучих как той пуши, за да мога да държа цигарата си по същия начин). Добре дошли в света на Димитър.

Какво може да предложи на Раниери

Монако разполага с добра защита, която му позволи да се утвърди като основен преследвач на ПСЖ, но играта в предни позиции на тима не е достатъчно добра. Берба­тов със сигурност ще печели точки за отбора, защото ще вкарва и малкото положения, които му се създават. Димитър може да се сработи добре с Хамес Родригес и два­мата да се превърнат в креативна машина за Раниери, но има и по-песимистична глед­на точка, защото интеграци­ята на един непостоянен иг­рач в един непостоянен ко­лектив винаги е трудна.

Маркус КАУФМАН, "So Foot"