"На световно първенство винаги едни играят добре, други зле, а накрая печели Германия." Очакваше се тази прословута фраза на Гари Линекер да бъде отново актуална след финала в ЮАР. Немците бяха сочени за основен фаворит.
Подиграха се с Англия и Аржентина, показваха прекрасен футбол, нямаше кой да ги спре по пътя към четвърта титла. Следващата жертва трябваше да бъде Испания. И настъпи еуфория от Мюнхен до Хамбург. Въпреки спомена от финала на Евро 2008, въпреки респектиращите имена при съперника, въпреки прогнозата на добилия световна слава октопод Паул. Мекотелото позна крайния победител във всеки мач на бундестима. Сега взе, че се лепна за кутията с флага на Испания. Време е да сбърка - надяваха се немците.
В деня на мача пресата в страната изригна: "Целият свят ни стиска палци! Всички са впечатлени от футбола, който показваме", "Днес наред е Испания! Адиос, амигос!", "Йоги, хвани бика за рогата! На финал сме!" и т.н., и т.н. Чак се заговори как този феноменален млад отбор на Йоаким Льов ще диктува футболната мода години наред.
За да дойде часът на истината - сряда, 21,30 ч. стадион "Моузес Мабида", Дърбан. От първата минута стана ясно, че това ще бъде вечерта на Ла Фурия. На този извънземен отбор на Испания, който продължава да бъде истинската футболна машина. Продължава да бъде едно цяло, да впечатлява, да буди възхищение у всеки фен.
Момчетата на Висенте дел Боске оставиха сърцата си на терена. Странно е как футболът може да обедини една разединена нация. Мадридчани, каталунци, баски, андалусци - всички рамо до рамо, поне за 90 минути. В същото време четирима от титулярите на Германия (Боатенг, Кедира, Йозил и Подолски) стоят и гледат тъпо по време на Deutschland uber alles. Разбираемо - ганаец, тунизиец, турчин и поляк. Много германци не са възхитени от факта, че маншафтът в момента представлява сборен отбор на света.
А на терена се видя едно - Германия просто нямаше лидер, който да поведе отбора. Без лидери не става. Така нареченият Професор Швайнщайгер не е дорасъл да вземе диригентската палка. И бе жалко да го сравняват с Шави. Бастиан получи безплатен урок от испанеца
От този Шави, който просто няма спирка и нищо чудно след признанието за най-добър футболист на Евро 2008 да получи такова и за световното в ЮАР.
"Шави ли? Спомням си, че сбърка един пас. Мисля, че беше някъде през 1998 г.", каза преди време Луис ван Гаал за магьосника на Ла Фурия. Именно това е може би единственият футболист в света, който освен своите действия успява да управлява и тези на съперника.
Сътборникът му Андрес Иниеста отново накара всички да стоим с отворена уста пред телевизорите, когато топката стигне до него. Изцъклено го гледаше отблизо и Месут Йозил. Свети Андрес, както обичат да го наричат феновете на Барса, правеше каквото си поиска на терена. А топката просто го обича.
Дел Боске пък най-сетне взе правилното решение да остави неубедителния Фернандо Торес на скамейката. Пусна младока Педро. Момчето се раздаде, но на края аристократично подари топката на немците, вместо да я даде на непокрития Торес, появил се като резерва.
Икер Касияс също си свърши работата.Не че тя беше много. Спокойно можеше да даде някое друго интервю на любимата си Сара Карбонеро до рекламните пана зад вратата. Особено през второто полувреме, когато си беше истинско събитие немците да минат центъра.
А какво да кажем за централната двойка защитници на Ла Фурия? Германия имаше своя Кайзер Франц Бекенбауер. Велик! Сега Испания се радва на своя - ПИКЕнбауер! За партньора му Карсел Пуйол думите не стигат. Човекът с гривата беше навсякъде по терена. Без да допусне нито една грешка. Вкара така жадувания победен гол в 73-ата мин, а след това почти сам опази вратата на Икер Касияс, избивайки всички центрирания на отчаянието. Край на мача и високомерните германци остават с пръст в уста
А Йоги Льов? Този път любимият пуловер, за който не се знае дали влиза в пералнята, не донесе късмет. Човекът все пак изпълни заръката и хвана бика. За жалост обаче не за рогата.
Ла Фурия най-сетне дочака своя финал на световно първенство. Сега погледите са насочени към стадион "Сокър Сити". Финалът в неделя обещава зрелище. Един срещу друг се изправят два отбора с еднаква философия за футбола, с прекрасни изпълнители и една голяма мечта - първа купа от световно първенство. Защо не фразата на Линекер след срещата не завърши с "... и накрая печели Испания"?
Източник: "7 дни спорт"