Президентът на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова даде обширно интервю пред "24 часа", в което направи равносметка на отминаващата 2014 година за родния спорт и погледна напред към 2015-а.
С какви чувства изпращаш 2014 г.?
С какви чувства изпращаш 2014 г.?
- Със смесени. От една страна, имаме безспорни успехи. Имам предвид Григор Димитров и Кубрат Пулев. Двамата накараха цял свят да говори за България. А по-добър посланик от спорта няма и няма да се намери. Трудно произнасят имената ни, но знаят, че сме българи. Григор постигна уникален връх. Същото се отнася и до Кобрата. Нищо, че бе нокаутиран. Да стигнеш до такъв мач, само по себе си е успех. Имаме новите златни момичета, световна шампионка по бокс. Дори във футбола имаме успехи, независимо от резултатите на националния отбор. „Лудогорец" игра в Шампионската лига и се представи на добро ниво за дебютант. От другата страна са пропуснатите шансове. За Сани Жекова например. Която е безспорен герой. Най-вече с държанието си. Българинът е свикнал, като не му върви, да обвинява света Тя не продума и дума срещу съперничките си. Това е истински голям спортист и човек.
Не са ли ни малко успехите?
Не са ли ни малко успехите?
- На каква база трябва да са големи? През последните години натоварваме допълнително спортистите с прекомерни очаквания. Все едно сме някаква световна икономическа сила, която е на челните места по икономическо развитие и единственото, което липсва, са спортните победи. Сигурно сме първи по образование, наука, здравеопазване... Най-важното през годината бе, че отново показахме, че имаме уникални таланти. На младежката олимпиада спечелихме доста злато. Сега най-важното е да опазим тези таланти. Да не ни ги откраднат. Защото съм сигурна, че веднага ще се появят кандидати. Дали Азербайджан, дали Казахстан. Понякога се питам как бих постъпила, ако това се случеше на мен. И ако трябва да бъда честна, и аз бих пуснала детето си, ако знаех, че ще си оправи живота. Като председател на БОК пък имам много ограничени правомощия. В такива случаи съм като пощенска кутия. Идва заявка, аз питам федерацията и ако има разрешение, пускам състезателя в друга държава. Другото важно нещо е да съхраним работещите треньори. И да им се помогне. Защото в България често забравяме тяхната роля. А тя е огромна. Например, ако бях спечелила титлата в Сеул, много трудно щях да продължа. Защото имах всичко. И след Атланта бе същото. Но първите думи на Николай Петров след златото бяха - ти нарочно ли остави 210 см? Кога смяташ да скочиш като хората? И така продължих.
В България отдавна говорим, че трябва да се направи нещо за хората, които инвестират в спорта, и нищо не правим. Те останаха една шепа. Особено в сегашната икономическа ситуация. И въпреки това не им помагаме. Най-големият спонсор в спорта е тотото. А какво ще стане, ако неговите приходи намалеят?
Къде най-често се губи връзката с младите?
Къде най-често се губи връзката с младите?
- Някои от тях очакват да си оправят живота само с един успех. Това няма как да се получи. Заради това винаги съм им повтаряла, че първо няколко години трябва да работят за името си, а след това то ще работи за тях. Не трябва да забравят, че ако искат да достигнат върха, трябва да се учат постоянно. Ето, аз вече 10 години съм в администрацията и продължавам да се уча. Защото обстановката е различна. Тогава, когато затвърдят успеха, ще дойдат и спонсори, и договори. В противен случай оставаш един нереализиран талант. И нищо повече. Такива примери има доста в българския спорт.
През годината бе в Лозана при президента на МОК Томас Бах заради 90-ата годишнина на БОК. Как се почувства под 209 см на входа на олимпийския музей?
През годината бе в Лозана при президента на МОК Томас Бах заради 90-ата годишнина на БОК. Как се почувства под 209 см на входа на олимпийския музей?
- Сърцето ми се разтуптя. Още ми е тръпка, признавам го. Понякога имам чувството, че мога да обуя шпайковете и отново да скачам. Спортът е едно изключително изживяване. То дава много на човека. Ще се радвам, ако бъдещите поколения разберат това. Опитвам се да ги разбирам и тях. Че са прекалено заети, че имат връзка с цял свят. Ние бяхме други. Но от друга страна, спортните герои са на почит по цял свят. Аз съм сигурна, че доброто в българския спорт тепърва предстои. Но нека първо оправим нещата вътре в държавата. Да оправим инфраструктурата, здравеопазването, полицията. Има много области, които са наравно или преди спорта.
Следващата година също е изключително важна. Какви са очакванията?
Следващата година също е изключително важна. Какви са очакванията?
- Наистина 2015 година е много важна. Първо имаме зимен фестивал в Лихтенщайн за млади
спортисти. Там вече наближаваме бройката от 30 квоти. За първите европейски игри в Баку надхвърлихме 100. Това няма как да не ни радва. И всичко това е подчинено на квалификациите за Рио де Жанейро. Защото основните са точно през следващата година. През последните години
класирането на олимпиада се превърна в нещо изключително. Имаш уникално трудни квалификации само за да стигнеш на игрите. И ще става и по-трудно. Заради това всяко едно място за Рио ще е безценно. Особено внимание ще обърнем на игрите в Баку, защото са първи и тепърва ще се развиват. Дано там се представим на ниво.
МОК обяви променив олимпийското движение, които засягат и спортовете и квотите. Какво е твоето мнение за тях?
МОК обяви променив олимпийското движение, които засягат и спортовете и квотите. Какво е твоето мнение за тях?
- Промените са необходими в съвременния свят. Ако трябва да сме честни докрай, някои от спортовете не са атрактивни за спонсори и публика. Значи трябва да се предприеме нещо. Или те вътрешно да се променят, или да дадат път на други. Наскоро в София бе президентът на световната федерация по карате. И доста се изненадах, че те имат 100 милиона, които тренират този спорт. Това е федерацията, която е призната от МОК и има договор за европейските игри в Баку. Томас Бах е изключителен човек, който няма да остави нещата да се развалят. Според мен олимпийски канал бе нужен отдавна. Сега с разместването на младежките игри и въвеждането на континенталните ще има продукт, който да е постоянен. Което ще увеличи и зрителите.
МОК реши, че ще помага на бъдещите домакини на олимпиади дори финансово. Не е ли дошъл моментът отново да се пробваме?
МОК реши, че ще помага на бъдещите домакини на олимпиади дори финансово. Не е ли дошъл моментът отново да се пробваме?
- Това е въпрос за далечното бъдеще. В момента нямаме нищо, с което да привлечем една олимпиада. С дупките по улицата ли ще се покажем? Аз съм против това да се взема домакинство заради самото домакинство. Каква е ползата от едно състезание, след като никой друг не е поискал да го организира? И в тази кризисна ситуация го вземаме и после отиваме да извиваме ръцете на държавата. Домакинствата са важни, но не на всяка цена. Като погледнеш Витоша, и ти идва да се разплачеш. И какво да предложим там? Инфраструктура от средата на миналия век. Няма смисъл. Нека първо нещата в държавата тръгнат напред, а това няма как да не се случи, пък след това ще мислим за домакинства. Спъпка по стъпка, без да се бърза. Сега по-важното е да върнем младите в спорта, да се опитаме да изградим отново системата, която правеше елитните ни спортисти, и тогава. Преди това е рисковано и самоцел.