Стефка Костадинова: 4 години мълчат и сега - хоп да ме сменят

- По-скоро не. След стотици надпревари считам, че съм калила достатъчно нервната си система. В крайна сметка това е само едно състезание - някой минава над летвата, други под нея. Нищо ново за мен. Различно е само онова чувство на отговорност пред хората, които ти вярват. Тук определено съм напрегната, защото не отговарям единствено за себе си и евентуален успех или неуспех няма да е само мой. А аз безкрайно държа на приятелите и съмишлениците си, които ме подкрепят. Затова и притесненията ми са само в посоката да не ги разочаровам. Чувствам се като в отбор, в който трябва да поема отговорността в най-важния момент. Но пък и съм готова да го направя, както винаги.

Защо се избра точно 9 май, една от култовите дати в световния календар, за събранието? Търсихте ли някаква символика с Деня на Европа или на Победата? Има ли някаква скрита причина?

- Очаквах подобен въпрос и съм готова дори с два отговора. Първият е на шега. Веднага го признавам, за да не разгневя някого предизборно. Денят на Европа го празнувам още от миналия век, когато в седалището на МОК в Лозана поставиха летвата от моя световен рекорд през 1987-а. А тя още е там и аз още си празнувам на този ден и се чувствам победител. 

Конкурентите ви за председателския пост обаче в интервютата си не пропускат да кажат какво първо ще направят, като ви победят точно на 9 май. Игнорирате ли техния оптимизъм?

- От спорта съм научила - първо трябва да скочиш, а тогава да викаш "хоп".

Не забравихме ли сериозния отговор?

- Не, не. Оставих го за "втория опит", който още от времето на спортната ми кариера е най-силен. Знаете този факт, нали?

България го е виждала през годините на вашите триумфи - да. Но сега ви предстои избор за трети мандат начело на БОК...

- Чудесно, винаги съм обичала предизвикателствата. Наистина можехме да свикаме събрание през ноември или декември, когато изтича вторият мандат от моето председателството. Но за мен и за повечето от моите колеги в Изпълкома по-важно беше не още половин година управление, а да застраховаме събранието от евентуално политическо влияние. Това е едно от най-важните изисквания в олимпийското движение и въобще в политиката на МОК и смятам, че подходихме абсолютно правилно. Три дни преди да се решава кой ще кара политическия влак на България, ще се реши кой ще е начело на БОК, без да сме във фокуса на някакви политически интереси.

Кандидатите за вашия пост Весела Лечева и Васил Иванов-Лучано са известни и като партийни фигури. Свързано ли е въпросното решение на Изпълкома с тях?

- Не, когато го взехме, не беше ясно изобщо кой ще се кандидатира. А и чак да правим такива сметки, стратегии, планове. Моля ви, това все пак не са парламентарни избори. А доколкото знам, и двамата кандидати за шеф на БОК по някакви причини не попаднаха в партийните листи за 12 май и имаха възможност пълноценно да се подготвят и разгърнат за събранието в "Гранд хотел София". 

Знаете и какви идеи имат те за шефското кресло в БОК. Ще ги коментирате ли?

- Не искайте това, защото няма да е коректно от моя страна. Ще кажа само - това, което обещават и двамата, са можели да го стартират още когато са били съответно спортен министър и шеф на Държавната агенция за младежта и спорта. Странно е защо не са го направили тогава, когато са били във властта, а искат да го сторят сега, като застанат начело на обществена организация? Впрочем аз вече имам отговор, надявам се и повечето от делегатите - също.

Ще разкриете ли отговора?

- Не, защото може да се изтълкува, че не е феърплей, а подмолната игра никога не е била в стила ми. 

Да поговорим за вашата работа. Много ли са грешките ви?

- Делегатите на събранието ще го кажат. За осем години нямам някакъв голям гаф, а на грешките гледам повече като пропуски и създадени проблеми, които трябва да решим. 

Например?

- Още по-силно внимание трябваше да отделим на Комисията за олимпийска подготовка. Процесите в родния спорт налагат тя да се направи по-активна и действаща. Това на този етап е най-реално, което да се случи според действащата структура на управление на българския спорт. В това отношение отчитам като грешка сравнително малкото контакти с Националната спортна академия и ако бъда преизбрана, ще потърся много активно сътрудничество с отличните ни специалисти там. А преекспонираният от мнозина вариант на преминаване на олимпийската подготовка към БОК минава през големи промени, които трябва да получат одобрение в парламентарната зала. Процесът е дълъг и може да се осъществи само при пълна подкрепа и по одобрена програма от правителството, защото е свързано с генерални промени и в щата на спортното министерство и съответно на БОК.

Но олимпийският ни комитет е обществена организация и във времената на икономическа криза вярвате ли, че ако получите трети мандат ще можете да осигурите пари от спонсори за инициативите си?

- Животът налага да сме по-активни в това отношение и вече започнахме да работим по нова маркетингова политика с директни консултации от МОК. Продуктът на българския спорт трябва да стане разпознаваем и продаваем. Разбира се, няма да забравим и младите спортисти. Моят екип вече финализира разширяването на програмата на олимпийските фестивали. А освен лятна олимпийска академия се планира провеждане и на зимна. Все по-голямо става участието на БОК и в инициативите на Българската спортна федерация за деца, лишени от родителски грижи. Ще останем отворени за всички федерации, независимо дали са малки, големи, олимпийски или неолимпийски. 

Отново вицепрезидент на БОК се изправя срещу вас. Преди спечелихте срещу Светла Оцетова на два пъти, сега поста ви иска да заеме и Весела Лечева...

- Явно съм много демократичен председател. Нормални за родната действителност неща се случват и в БОК. Изненадана съм само от едно. Четири години на заседанията на изпълкома всичко е окей, няма претенции и критики към мен. Но щом дойде краят на мандата ми, и вицепрезидент се кандидатира за моята позиция. Нищо ново вече за мен. Сега очаквам дори и кандидатска коалиция да се оформи. Но не се притеснявам, защото наистина много са имената от българския спорт, които ми оказват подкрепа.

Валентин Йорданов също е вицепрезидент. Да няма нова изненада?

- О, не, познавам го много добре. Освен велик шампион той е и еталон за морал и почтеност в родния спорт. Никога няма четири години да се усмихва, а на първия ден от петата да "извади нож". Хората са различни и това е колкото и естествено, толкова и чудесно.

Владимир Памуков, "Труд"