Проектът за нов Закон за физическото възпитание и спорта бе приет с голямо мнозинство на първо четене

Министър Кралев заяви, че законопроектът е бил предоставен за публично обсъждане два пъти през 2016 г. като са отчетени препоръки от страна на спортни организации и експерти, на различните министерства и Национално сдружение на общините в Република България  (НСОРБ).


В процеса на изготвяне на законопроекта разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди – Национална спортна академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и други, спортни федерации, правителствени и неправителствени организации – национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол и антидопинговите правила, народни представители и други. Красен Кралев изтъкна, че приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е в изпълнение на един от приоритетите на правителството на Бойко Борисов, свързан с извършване на законодателни промени, регламентиращи цялостната реформа на българския спорт.

 

Законопроектът има 15 глави, 153 члена, допълнителна разпоредба и преходни и заключителни разпоредби, а действащия ЗФВС - 12 глави и 

69 члена. Нов момент в законопроекта е, че в съответствие с националното и международното законодателство са регламентирани принципите на закона и управлението на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, а именно: законност, защита на обществения интерес, публичност и прозрачност, пропорционалност, координация, отговорност и равни възможности.

 

Дефинират се видовете клубове – за развитието на един и сходни видове спорт или многоспортови по обединяващ принцип. Предвижда се изискване спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация. Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката.

Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочен спортен лиценз от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензи.


Необходимостта от унифициране на правилата за практикуване и развитие на видовете спорт на национално ниво и контрол за спазването им налага определянето на субекти, които да осъществяват тези функции. Въвеждат се нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите – те трябва да имат най-малко 15 клуба за членове със седалища в 3 административни области, а в действащия ЗФВС изискването е за 7 клуба. Предвидено е финансиране с публични средства да могат да получават само федерации, които имат не по-малко от 20 членове или когато техен спортист е спечелил на олимпийски игри медал за Република България по съответния спорт. Съгласно проектозакона спортният лиценз е безсрочен, но ако федерацията престане да отговаря на изискванията, при които е получен лицензът, е предвидено, че министърът на младежта и спорта го отнема.

 

Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба на територията на една административна област и се създават специално за ползване и управление на спортни обекти и съоръжения. С детайлната уредба на материята в законопроекта относно обединените спортни клубове се създава предпоставка за ефективно и ефикасно управление на спортната база в страната.

 

За пръв път на законово ниво се предвижда взаимодействие между институциите в системата на училищното и висшето образование и Антидопинговия център с цел повишаване на информираността на подрастващите относно превенцията на употребата на допинг и вредни за здравето субстанции и методи.   

Създава се прецизна, изчерпателна и последователна уредба на законодателно ниво на условията за картотекиране на спортистите, правата на професионалните спортисти и спортистите аматьори, условията за отнемане и прекратяване на състезателни права.

 

Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна глава седма, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта. Определението на понятието за „допинг“ и цялостната правна уредба е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Запазва се законовата делегация за приемане от Министерския съвет на наредба, с която се регламентират нарушенията на антидопинговите правила и наказанията за тях, условията и редът за провеждане на допинговия контрол и мерките за предотвратяване и борба срещу използването на допинг в спорта. По този начин националната нормативна уредба, съдържаща съставите на нарушенията на антидопинговите правила и дисциплинарните наказания на спортистите, ще може своевременно да се привежда в съответствие с промените в международните изисквания. 

 

Глава девета от законопроекта е посветена на подготовката на кадри и досегашната правна уредба търпи значителни изменения. Законопроектът изчерпателно посочва лицата, които са спортно-педагогически кадри – спортно-педагогическите специалисти и треньорските кадри. С цел разграничаване между кадрите в системата на образованието и тези в спорта се въвежда понятието „треньорски кадри“, което включва треньори и инструктори. В ММС ще се води регистър на треньорските кадри. Поддържането на регистър на треньорските кадри се обуславя от необходимостта да се гарантира наличието на професионални качества на лицата, осъществяващи треньорски услуги, вследствие на което да се осигурят безопасността и здравето на лицата, ползващи тези услуги, голяма част от които са деца и младежи.   

 

Важна част от законопроекта е това, че се регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти по начин, който да създаде условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичният или общественият интерес при предоставянето на имот - държавна или общинска собственост. Отчетен е фактът, че възвръщаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. Предвидени са два механизма за предоставяне на спортни обекти - държавна и общинска собственост – отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права – право на ползване и право на строеж.

 

Министърът на младежта и спорта представи позицията на ММС относно изразените устно и писмено становища по Законопроекта. Относно искането за унифициране на условията за олимпийските, световните и европейските медалисти Красен Кралев бе категоричен, че това искане няма финансова обосновка.  “Бюджетът, с който разполагаме, е 70 милиона лева. Няма такова понятие като “пари от ТОТО-то”. Всички пари за пожизнени премии са от този бюджет.


ММС не е социално министерство, не може да се раздават доживотни премии за всеки медал. Нужен е дебат в парламента за премиите и трябва да бъде ясно, че всички средства идват от парите за спорт. Даваме 5, 2 млн. в момента, 70 милиона няма да ни стигнат, ако започнем да раздаваме доживотни премии и на всички европейски и световени шампиони, на паралимпийците, на състезателите с увреден слух и др.”, каза министър Кралев.

 

Спортният министър заяви, че всички предложения на НСОРБ ще бъдат приети като основателни, но заяви, че не може общините да не спазват държавната политика в областта на спорта. “Само преди два дни решихме казуса за Спартак Варна с премиера Бойко Борисов. Ако по времето на кмета на Варна Кирил Йорданов имаше представител на ММС, нямаше да се допусне подписването на такъв договор. Присъствието на ММС е гаранция, че няма да има такива неща. Защото искате да взимате решение без нас за спортни казуси, но когато трябва да се решава проблем, Общините търсят помощта на премиера и на Министерството”, подчерта Красен Кралев. Той изтъкна, че има диалог между ММС и МОН, но има разминаване в позициите за 60-те часа задължително обучените на студентите, което трябва да се разреши.  “Тук са ректорите на ВУЗ-овете, ние защитаваме тяхната позиция, те пожелаха тези 60 часа да бъдат фиксирани в закона”, каза той.

 

Относно твърдението на омбудсмана Мая Манолова, че има жалби относно финансирането на спортните федерации министър Кралев бе категоричен, че средствата за спорт са прозрачно разпределени според заслугите на федерациите. Министърът покани Манолова на среща в ММС, по време на която той и екипът му ще представят презентация как се прави разпределението на финансите. “Повечето средства отиват за детско-юношески спорт и Вие лично ще се убедите в това”, посочи спортният министър.

 

Красен Кралев бе категоричен, че дебатът за казуса със спортистите с увреден слух трябва да се пренесе в Народното събрание. Той обясни, че случаят е от 2013 г., когато механично е взето решение спортистите от “Дефлимпикс” да бъдат добавени към олимпийските и паралимпийските състезатели. По думите му, някои от тези състезатели са злоупотребили, защото над 60 души са подали молби в ММС да получават доживотни премии  на стойност между 1000 и 6000 лева на месец. “Не може да си трети от трима души, да твърдиш, че гордо си развявал флага на България и да искаш държавата да ти плаща до живот за това всеки месец. Няма друга държава, която да раздава доживотни премии на всички.


Трябва да има публичен дебат. Конкуренцията на състезанията за спортисти с увреден слух, например в борбата, е между 8 и 10 души, всички те участват  в “Дефлимипкс” без квалификация. В олимпийските квалификации по борба участват над 50 души в категория, а на олимпиадата отиват само 20. Да не говорим пък за спортове като плуване и лека атлетика. На олимпийските игри конкуренцията е най-жестока, затова тези игри са с различен статут. Не трябва да има ощетени от държавата хора, но не трябва и трудът на олимпийците да се приравнява на тези, които се състезават без квалификация – от 8 души ставаш трети.


Да се спекулира не е добре. МОК признава над 200 организации, които имат същия статут като “Дефлимпикс” – такива са “Спешъл олимпикс”, Международни игри за военни, за полицаи, световните студентски и ученически игри”, подчерта Красен Кралев.  Той бе категоричен, че парламентът трябва да поеме тази отговорност и да реши кой трябва да получава пожизнени премии, в какъв размер и с каква продължителност, за да спрат обвиненията в дискриминация към министри, че са искали да бъдат справедливи и да защитят държавния интерес.

 

ММС приема предложенията на УНСС, на БФ Художествена гимнастика, на БФ Баскетбол. Относно предложението на БФ Лека атлетика да отпаднат санкциите за федерациите за заловени с допинг спортисти, министър Кралев заяви, че когато става въпрос за национален състезател, федерацията трябва да носи отговорност. “Приемаме да се диференцират санкциите – когато става въпрос за състезатели, които не са част от националните гарнитури, санкциите да бъдат за клуба”, обясни той.  Предложенията на БФ Биатлон също ще бъде прието във втората му част. Спортният министър се ангажира приетите от ММС предложения да бъдат вкарани в Проекта за нов Закон за физическото възпитание и спорта.