1. Novsport
  2. Други спортове
  3. МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта

МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта

Министър Свилен Нейков награди днес с почетен плакет на Министерството на физическото възпитание и спорта 60 изявени български спортисти, треньори и спортни деятели, навършили кръгли годишнини и юбилеи в периода 17 май 2009 – 17 май 2010 г

МФВС награди 60 известни спортисти, треньори и спортни деятели по повод Деня на спорта
Министър Свилен Нейков награди  днес с почетен плакет на  Министерството на физическото  възпитание и спорта 60 български спортисти, треньори и спортни деятели, навършили кръгли годишнини и юбилеи в периода 17 май 2009 – 17 май 2010 г. Официалната церемония в Музея на спорта бе по повод 17 май – Ден на българския спорт. Наградените приеха с нескрито вълнение отличията си и благодариха на министър Свилен Нейков за признанието от страна на държавата.



На днешния празник на българския спорт наградени бяха: 

Проф. Иван  Славков  – бивш дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет, на Българския футболен съюз, бивш член на МОК, личност с голям принос за развитието на физическата култура и спорта. Още от студентските години играе водна топка в отбора на Септември. Г-н Славков е Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия и бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. 

Все пак около награждаването на Иван Славков има и въпросителна, тъй като той беше хваната с подкпуп от "Би Би Си" през 2004 г. за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. 

 

Светослав  Батов – майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика, като старши треньор на националния отбор има спечелени 13 медала от олимпийски игри, световни и европейски първенства и световни купи. Отборът му е в световния елит, като се класира два пъти на пето място на Олимпийски игри и на ІV място на световното първенство през 1987 г. Почетен международен съдия на ФИГ. 

 

Валентин  Йорданов – олимпийски шампион по свободна борба от Атланта, бронзов медалист от Олимпийските игри в Барселона, седемкратен световен и седемкратен европейски шампион по борба, донесъл на страната ни много медали от престижни състезания, спортист № 1 на България през 1989 г.; заместник - председател на Българския олимпийски комитет, член на БОК от 2001 г., председател на Българската федерация по борба от 1998 г., представител на Международната федерация по борба в комисията на спортистите на МОК.

 

Стоян Делчев – заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика, олимпийски шампион от Москва 1980 г., абсолютен европейски шампион в многобоя от първенството на Стария континент в Есен, европейски шампион на висилка през 1977 г., спечелил общо 13 медала от олимпийски игри, световни и европейки първенства и световни купи.

 

Ваня Гешева – олимпийска шампионка по кану-каяк от Сеул и вицешампионка от Олимпиадата в Москва, първата българска спортистка, спечелила три медала /комплект/ от една олимпиада – в Сеул през 1988 г., където грабва златен, сребърен и бронзов медал в трите дисциплини. Ваня е и първата българска състезателка на каяк – световна шампионка.

 

Боян  Костадинов  /Боян Коцев/ - Легендарен  колоездач, трикратен победител в Обиколката на България, бивш старши треньор на шосе за Олимпийските игри в Монреал и старши треньор на националния отбор на Гърция.

 

Николай Петров – треньор на неповторимата Стефка Костадинова, допринесъл за издигане престижа на българската лека атлетика на световно ниво.

 

Живко Вангелов – една от легендите в българската борба, двукратен световен и двукратен европейски шампион в класическия стил. На Олимпиадата в Сеул през 1988 г. печели сребърен медал.  

 

Георги  Стоичков - бивш национален състезател на младежкия ни отбор по свободна борба, спечелил второто място на Европейското първенство за младежи през 1970 г. и отборната титла. 25 години е треньор по свободна борба в СК “Левски”. Негови състезатели печелят  медали от Олимпийски игри, световни и европейски първенства и републикански титли.  

 

Емил  Нейков – доайенът в българското гребане,  треньор на националния ни отбор. Вече близо 46 години работи за развитието на гребането в България. Заедно със съпругата му Анастасия Нейкова са основните двигатели за успеха на този спорт във Варна и имат голям принос за развитието на българското гребане. Под тяхно ръководство са извоювани много медали от световни и европейски първенства. Състезателите му са прославяли България и са печелили медали и от Олимпийски игри. Емил Нейков и до днес продължава активно да работи и да помага на гребането.

 

Радослав  Александров –    за времето от 1984 г. до момента като треньор по спортна акробатика е постигнал многобройни титли и медали от различни първенства на Европа и света – 40 златни, 39 сребърни и 8 бронзови отличия.

 

Стоян Балов – олимпийски вицешампион по борба /класически стил/ от Сеул,  световен шампион от Норвегия през 1985 г., сребърен медалист от Европейското първенство през 1988 г.  В момента е треньор към СК “Етрополе”.

 

Стефан  Стаматов Стефанов – заслужил треньор по гимнастика, като старши треньор на олимпийското звено във Варна подготвя състезатели за националния отбор в рамките на 4 олимпийски цикъла  /1973 – 1988 г./. Треньор е на първия български медалист от световно първенство Андрей Керанов, подготвя и първия юношески европейски шампион Димитър Тасков. Негов гимнастик е и заслужилият майстор на спорта Диан Колев.

 

Евгени  Игнатов –  национален рекордьор в бягането на 1500 м, 2000 м, 3000 м, 5000 м и 10 000 м; 4-ти на европейско първенство, 6-ти на световно първенство и 8-ми на Олимпийски игри;

 

Юлия  Боянова –  ІІ място на Световната купа в Перу, ІІ място на Купата на европейските шампионки с “Левски Спартак”, двукратен носител на  ЕК ”Ронкети”, ІІ място на Световния фестивал на младежта през 1968 г. в София, ІV място на ЕП в Холандия, ІV място на Универсиадата  в Москва, V място на европейските първенства в София и Италия, многократна балканска шампионка /девойки и жени/, многократна републиканска шампионка и носителка на Купа България, заслужил майстор на спорта, най-добрата баскетболистка на Балканите през 1966 г., най-добрата млада баскетболистка на ЕП през същата година в Клуж, най-добър нападател и реализатор на Световната купа през 1973 г. в Лима и най-добър състезател на България за 1977 г., включена е в символичната петица на ЕП за девойки през 1965 г. в София и на Световната куха в Лима през 1973 г. Член на Изпълкома на Световната федерация “Спорт в училище”.

 

Велик  Капсъзов  -  заслужил майстор на спорта, участник в 3 олимпиади, първият медалист за България в спортната гимнастика от Олимпийските игри в Рим през 1960 г., където печели бронзов медал на халки; двукратен европейски шампион на халки от Люксембург и Белград. През 1959 г. в Копенхаген печели бронзов медал също на халки.

 

Федя  Дамянов –  на Световното първенство в Белград по кану-каяк през 1971 г. печели ІІІ място в различните дисциплини  на 500 и на 1000 м, а на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. повтори бронзовото си гребане.

 

Иван  Манев –  На Олимпийските игри в Москва през 1980 г. заема трето място на почетната стълбичка на четворка каяк 1000 м заедно с Божидар Миленков, Лазар Христов и Борислав Борисов.

 

Владимир  Величков –  През 1978 г. е втори на Световното първенство по биатлон за младежи, на шампионатите на планетата за мъже през  1983 и 1985 г. заема петите  места, а на Зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г. е на 13-то и 14-то място. Биатлонист с много други призови класирания.

 

Любен  Недялков –  заслужил треньор по гимнастика, личен треньор на националния състезател Калофер Христозов – участник в три олимпиади. Постига най-добър резултат - VІ м в многобоя на Олимпиадата през 1988 г. и две четвърти места на халки и успоредка. Европейски шампион на успоредка през 1989 г. в Стокхолм. Спечелил е и един бронзов медал на Европейското първенство през 1990 г. На финала от състезания за ЕК има извоювани още 1 сребърен и 3 бронзови медала.

 

Мариана Сербезова –  отличен гребец, извоювала бронзов медал на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.; сребърна медалистка на четворка гребане от Световното първенство в Блед, бивша Югославия, през 1979 г.

 

Петьо  Колев – заслужил треньор по джудо, дългогодишен старши треньор на отбора по джудо на ЦСКА, помощник - треньор на националния отбор и старши треньор на националния отбор /мъже/ в периода 1988 – 1992 г.  След това 2 години - старши треньор на националния отбор /мъже и жени/, допринесъл за завоюването на медали от Олимпийски игри, световни  и европейски първенства.

 

Пенка Стоянова – С отбора на “Марица” – Пловдив три пъти е републикански шампион по баскетбол и два пъти - финалист на Купа “Ронкети”. Дългогодишна състезателка в женския ни национален отбор със значителен принос за доброто му класиране на европейско и олимпийско ниво: през 1972 г. заема ІІ място на Европейското първенство във  Врана, през 1976 г. – трето място на Европейското първенство също във Варна, номинирана е в символичната петица на европейски първенства, през 1976 г. – националният ни отбор е трети на Олимпиадата в Монреал, а на Олимпиадата в Москва през 1980 г. – се класира на второ място.

 

Таня  Гогова – една от най-големите наши волейболистки, капитан на националния отбор, с три от четирите му отличия в официални прояви /от Балканиада нагоре/; бронзова медалистка от Европейското първенство през 1979 г. в Лион и от Олимпийските игри в Москва, спечелила златен медал на Европейското първенство през 1981 г.; състезателка на “Арда”-Кърджали, “Спартак” – София и “Левски Спартак”.

 

Артеник Арабаджиян –  дългогодишен състезател на “Ударник” /”Славия”/ и на “Спартак”. С тези два отбора става 4 пъти шампион на страната по баскетбол, дългогодишен съдия по баскетбол – ръководил всички отговорни срещи в страната. Получава от ФИБА отличието “Сребърна свирка”, а през 1983 г. е признат за почетен съдия на ФИБА. Избран е сред топ 5 съдии на Европа за всички времена, а през 2009 г. е приет в Злата на славата на Световната баскетболна федерация. 

 

Радка Савова –  заслужил майстор на спорта и заслужил треньор по баскетбол. През 1951 г. става републикански шампион с отбора на “Локомотив” и получава званието “Майстор на спорта”. Същата година се включва в националния ни отбор и участва в световни младежки фестивали с добро класиране. В биографията си има 4-то място на европейско първенство и 1-во място на световно студентско първенство. Била е преподавател в Ученическа спортна школа, научила е много деца, станали по-късно и национални състезатели,  да играят баскетбол.

 

Митко Димитров – Носител на бронзовите медали за третото място от Световния шампионат по волейбол през 1949 г. в Прага. Това са първите световни медал и за родния спорт изобщо! Състезател на “Локомотив” – Стара Загора, “Чавдар” –София и “Септември”. Треньор в ЦСКА, “Славия”, “Спартак” - София и “Левски – Спартак”, най-големият му успех е извеждането на женския отбор на ЦСКА до третата ни Купа на европейските шампиони -  Измир – 1979 г.

 

Славка  Томова –    майстор на спорта и заслужил треньор по гимнастика. Треньорка на състезателки за националния отбор от център Плевен, помощник-старши треньор на националния отбор за Олимпийските игри през 1980 и 1984 г., първата треньорка на Диана Дудева – единствената медалистка от Олимпийските игри в Сеул, която спечели бронзов медал на земна гимнастика и шесто място на греда.

 

Василка Стоева –   лекоатлетка, прославила България на Олимпийските игри през 1972 г., където извоюва бронзов медал на хвърляне на  диск.

 

Георги  Димитров – известен български скиор,  класирал се на 6-то място в алпийската комбинация и на 13-то място в слалома на Световното първенство в Кортина д, Ампецо през 1956 г.

 

д-р  Тодор Петров Тодоров – изтъкнат деятел на тенис спорта. Бил е състезател по тенис и дългогодишен преподавател по анатомия във ВИФ. Има много публикации, свързани със спортната медицина. Съавтор е на учебници по тенис, анатомия и биомеханика за студентите от спортната академия. Има научно звание доцент към катедрата по анатомия, учредител и председател на Университетски тенис клуб “Академик”. През 1972 г. заедно с други спортни деятели основават международния турнир по тенис за мъже на СФД “Академик”. От основаването на турнира досега д-р Тодоров е негов организатор и директор, а през последните години почетен директор. В момента е секретар на Балканския тенис съюз със седалище в Солун.

 

Божидара  Гулева – дългогодишна треньорка по лека атлетика, подготвила параолимпийските европейски и световни шампиони и медалисти Дечко Овчаров, Мустафа Юсеинов и др.

 

Евгени  Ерменков – български шахматист, гросмайстор и треньор по шахмат, бивш национален състезател, петкратен шампион на България по шахмат, играе на 10 Балканиади по шахмат. Участва в седем шахматни олимпиади, където изиграва 79 партии, 33 от които с победи, 34 равенства и 12 загуби. От шахматните олимпиади има три индивидуални медала – бронзов, златен и сребърен.

 

Емил Вълчев –  Национален състезател по волейбол със сребърен медал за вицешампионската титла на България от Олимпийските игри в Москва-1980 г. Един от основните нападатели в отбора на „Славия” с 3 шампионски титли и 5 спечелени купи на България. Преди това състезател на „Тракия”, „Локомотив” -Пловдив и на ЦСКА.

 

Георги  Мирчев – заслужил майстор на спорта  и заслужил треньор по гимнастика. Като национален състезател два пъти е сребърен медалист - от европейските първенства през 1965 и 1967 г., участник в две олимпиади, личен треньор на състезатели от националния отбор /мъже/ в периода 1981 – 1984 г. Генерален секретар на федерацията по гимнастика  в периода 2005 – 2009 г.

 

Лазар  Петков – един от най-изявените състезатели в дисциплината прескачане на препятствия, началник на спортна школа ЦСКА, ръководител на клуб по конен спорт и дългогодишен деятел на конния спорт.

 

Дойка Апостолова –  Треньор и съдия “А” категория в България, притежава и международен съдийски лиценз /IDSF/. Председател на клуба по спортни танци “Асеновец” – Асеновград. Една от първите състезателки в клас “Международен”. Дългогодишен треньор на национални  състезатели  и шампионски двойки, представяли България на международни състезания, световни и европейски първенства.

 

Силвия  Германова –  От Пловдив през 1974 година започва нейната  блестяща баскетболна кариера. С Левски печели 6 поредни републикански титли и 6 пъти Купата на България. Апогеят  е в Будапеща – 1984 година, когато печели със „сините” Купата на европейските клубни шампиони. С националният отбор на България под ръководството на двама велики за нашия женски баскетбол треньори – Нейчо Нейчев и Иван Гълъбов печели и най-ценните си отличия: 1980 г. – сребърен медал от Олимпийските игри в Москва, а през 1985 г. – сребърен медал от  Европейско първенство във Виченца и Тревизо, като е и капитан на отбора. За изключителните си постижения е удостоена със званието Заслужил майстор на спорта.

 

Валентина Харалампиева – националка по волейбол с бронзов медал за третото място на България от Олимпийските игри в Москва през 1980 г.  Изявена нападателка, в основния състав на ЦСКА има съществен дял за четвъртата ни Купа на европейските шампиони  в Лохов през 1984 г.

 

Асен  Гълъбинов –  един от най-комплексните ни волейболисти, носител на  бронзови медали за третото място на България от европейските първенства през 1981 във Варна и 1983 г. – Берлин по волейбол, както и от Световния шампионат в Париж  през 1986 г. Юноша на “Левски – Спартак”, играл  в “Академик” – София, “Кремиковци” и отново в “Левски – Спартак”. 

 

доц. Богдан Кючуков –  един от най-успешните треньори на националния ни мъжки отбор по волейбол, извел го до третото място и бронзовите медали на Световното първенство в Париж през 1986 г.

 

Силвия  Иванова –  На Световната купа в Катовице през 1977 г. печели бронзов медал от многобоя и два бронзови медала от шампионата по спортна акробатика. Като треньорка нейни състезатели печелят сребърни и бронзови медали на световни и европейски първенства.

 

Павлина  Станкова –  На световното и на европейското първенство по спортна акробатика през 1980 г. става вицесветовна шампионка в многобоя и печели два златни медала от шампионата. Носител е и на бронзов медал от  Световната купа във Виднау, Швейцария, през 1981 г.

 

доц. Мария Минева – Дългогодишен деятел в Съюза по аеробика, с работата си е допринесла за развитието и популяризирането на аеробиката не само в България, но и по света. Доц. Минева е  член  на Техническата комисия по аеробна гимнастика към Международната федерация по гимнастика, преподавател в Националната спортна академия “Васил Левски”. 

 

Георги  Глушков - изтъкнат български баскетболист. С “Лъсков” – Ямбол печели първо място на републиканско първенство за юноши и заема два пъти третото място на Купа България през 1977 и 1979 г. Година по-късно е републикански шампион с отбора на ЦСКА, печели второ място на Купа България и е награждаван за най-много овладени топки под кошовете. През 1981 г. отново се класира на първо място за Купа България с отбора на ЦСКА. През 1984 г.  е на трето място на републиканското първенство, а на следващата година - на първо, но вече с отбора на “Академик” – Варна. Глушков става първият източноевропейски състезател в НБА – в отбора на “Финикс сънс”. В момента е изпълнителен директор на БФ Баскетбол.

 

д-р  Михаил Илиев – бивш председател на федерацията по шахмат с голям принос за развитието на шахматната игра в България. В момента е в чужбина с националния ни отбор по футбол.

 

Ваня  Манова – националка със златен медал за титлата на България от Европейското първенство в София през 1981 г. Универсална волейболистка, в основния състав на ЦСКА има важна роля за третата ни Купа на европейските шампиони в Измир 1979 г. 

 

Никола  Илиев –  дългогодишен старши треньор на националния отбор по хандбал /жени/, удостоен през 1982 г. със званието “Заслужил треньор”.

 

Вълчо Даскалов -   изпълнителен секретар на Зонален хандбален съюз  “Тракия”, дългогодишен деятел на хандбала, бивш треньор на националния отбор – жени.

 

Георги  Дангалаков – голямо име в българското плуване, многократен републикански и балкански шампион и рекордьор в дисциплините 400 и 1500 м св. стил, 100 и 200 м бруст, 200 и 400 м съчетано плуване. Тези рекорди 20 години не бяха подобрявани. Като треньор на изтъкнатите национални състезатели по плуване Георги Михалев, Цветан Голомеев, Соня Дангалакова, Таня Богомилова и др. той направи така, че да се заговори за българското плуване по света. Безспорно най-големият успех в нашето плуване досега той извоюва като треньор на своята съпруга Таня Богомилова. Те заедно в тандем грабнаха олимпийската шампионска титла в дисциплината 100 м бруст през 1988 г. в Сеул, което е единствено и  ненадминато  и до днес върховно постижение  на нашите плувци. Двамата са спечелили и множество медали от световни и европейски първенства.

 

Цено  Ценов – спортен деятел с огромен принос към българската и световната борба. Започва работа в Българската федерация по борба отначало като секретар, след това става неин вицепрезидент. През 90-та и 91-ва година е председател на федерацията. Дейността му в Международната федерация по борба /ФИЛА/ започва през 1958 г. Член е на Европейския комитет по борба  на ФИЛА от 1978 г., а четири години по-късно става негов генерален секретар. От 1995 г. до днес  е председател на  Европейския комитет по борба, като три пъти е преизбиран на този пост. Днес този комитет се нарича Европейски съвет по борба /СЕЛА/. През 2002 г. е избран за член на Бюрото на ФИЛА.

 

Благой  Костов  -- заслужил треньор по лека атлетика и заслужил съдия. 4 години Благой Костов е национален състезател в дисциплината 400 метра гладко бягане. До  1960 г. е треньор по лека атлетика в Окръжния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт – София. От 1960 г. до 1990 година работи в Българската федерация по лека атлетика. Първоначално е  съюзен треньор. Дълги години Благой Костов е  старши треньор на националния отбор по лека атлетика – юноши и девойки. Под негово ръководство изтъкнати лекоатлети като Иванка Христова, Стефка Костадинова, Христо Марков, Петър Петров, Атанас Търев и много други, са печелили медали от балкански, европейски и световни първенства за юноши и девойки.

 

Христо  Бахарев – заслужил треньор по борба. Неговата дългогодишна и всеотдайна работа като старши треньор в дружеството за физкултура и спорт “Спартак” и “Левски – Спартак” представлява значима част от пътя на българската борба към европейските, световни и олимпийски върхове. Под негово ръководство са израснали легендите на българската борба Валентин Райчев, Славчо Червенков, Иван Цочев, Валентин Савов, Симеон Щерев и много други национални състезатели, завоювали призови места на големи състезания.

 

Димитър  Константинов – председател на Контролния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт, дългогодишен председател на Дружеството за физическо възпитание и спорт  “Спартак”- Плевен.

 

Илия  Лалов –  бивш републикански шампион и рекордьор по плуване. Един от основателите на спортното движение за спортисти с увреждания, деятел с огромен принос за успешното развитие на параолимпийския спорт в България. Дългогодишен председател на Българската параолимпийска асоциация.

 

проф. Светослав  Иванов –  изявен спортен деятел, ректор на Националната спортна академия от 1999 г. до 2003 г. В момента е председател на Българския съюз за физическа култура и спорт.

 

Георги Гулев –  треньор по лека атлетика на Стела Енева – световна и европейска шампионка, носителка на сребърен медал от Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г.

 

Донка Димитрова – дългогодишен директор на СОУ за деца с нарушено зрение “Луи Брайл” в София. В професионалния си път е създала възможно най-добри условия за занимания със спорт и за подготовката и израстването на редица ученици, носители на шампионски титли и медали от световни и европейски първенства за младежи с нарушено зрение.

 

Станка  Костадинова - главен редактор на списание “Спорт и наука”, заслужила деятелка на Българския съюз за физическа култура и спорт.

 

Стоян Караиванов - председател на Българската асоциация за селски спорт. Работи на всички отговорни длъжности в организацията и управлението на спорта за всички, на спортния резерв и селекцията за елитния ни спорт.

България завърши на 14-о място на Световната купа по шорттрек

Състезанието се проведе в Канада

Сестри Стоеви дадоха едва 13 точки на шведки

Българките се класираха на четвъртфинал в Нидерландия

Важен ден за българските гимнастически спортове

В Доха по време на конгреса на международната федерация по гимнастика ще бъдат избрани новите членове в ръководните структури на организацията

Кралев: Успяхме да вдигнем качеството на управлението на българския спорт, но след нас проектите спряха

Ретроспекция на Красен Кралев

Георги Глушков: Щастлив съм, че има млади състезатели, които успешно вървят по пътя на големите имена в биатлона

Това каза министърът на младежта и спорта Георги Глушков по повод 40-ата годишнина от създаването на Българска федерация по биатлон

Национални рекорди на турнира „Млади стрелци“

Вижте подробности

Зам.-министър Петър Младенов: Целта на ММС е да спомогне местните общности да сформират устойчива младежка политика

Петър Младенов присъства на първото заседание на Националната работна група за местна младежка политика

Българин влезе в основната схема на Европейското по тенис на маса

Българинът Йоан Величков се класира за основната схема при мъжете на Европейското индивидуално първенство по тенис на маса

Веселин Топалов се върна със загуба

Бившият световен шампион по шахмат при мъжете Веселин Топалов взе участие в първото издание на супертурнира "WR Chess Masters Cup" в Лондон