50 ученици се учиха на търпимост от легендите в спорта

50 деца от 12 столични училища се учиха на търпимост, запознавайки се с историята на някои от най-големите легенди в спорта. Децата участваха в турнира „Чрез спорт към толерантност” в София, организиран от Секцията на спортните журналисти към Съюза на българските журналисти в сътрудничество с Европейската спортна федерация на гейовете и лесбийките и Европейската комисия. Надпреварата започна с дискусия за търпимостта към различните и за значението на човешките права. „Ние и вие сме бъдещите шампиони, треньори и фенове, - приветстваха организаторите децата и родителите им. - Затова нека покажем, че приемаме различните и сме готови да играем честно и открито срещу всеки съперник.”

Учениците мериха сили по баскетбол, футбол и народна топка, а победителите си тръгнаха с купи. Всички участници получиха сертификати и награди за ентусиазма си на игрището.

Проектът „Чрез спорт към толерантност” е част от кампанията „Подпомагане на развитието на Централна и Източна Европа – малки грантове за добри практики” на Европейската спортна федерация на гейовете и лесбийките. В нея участват още пет източноевропейски държави – Босна и Херцеговина, Литва, Македония, Сърбия и Словакия.

Ето и някои от най-големите имена, изправили се срещу дискриминацията в спорта, които показаха на децата как трябва да се борят срещу табутата.

Били Джийн Кинг

През 1973 година американската тенисистка Били Джийн Кинг се изправя срещу 55-годишния победител от Уимбълдън и от Откритото първенство на САЩ Боби Ригс в „битката между половете”. Ригс твърди, че мъжете са по-добри в спорта и че всеки от тях може да победи на корта която и да е жена. За да докаже, че това не е истина, Били Джийн кинг съставя комитет за провеждането на битката с Ригс и избира за негова първа съперничка Маргарет Смит. Боби Ригс печели в два сета с 6:2 6:1, след което Кинг приема среща с Боби Ригс при невиждани по това време медийни условия. Мачът се играе на огромния стадион Houston Astrodome с над 30 000 седящи места и се предава директно по няколко телевизионни канала. Заложени са един милион долара. Били Джийн Кинг печели в три сета, а женският тенис е признат за равностоен на мъжкия. Учредява се Женската тенис асоциация, а Кинг става най-заслужилата личност в света на женския тенис.

Джон Бланкенщайн – най-важният съдия на света

Джон Бланкенщайн е роден в Утрехт (Холандия) през 1949 година. Започва да играе футбол на 10 години, а между 1979 и 1996 свири мачове в професионалния футбол за турнирите на УЕФА и ФИФА. През 80-те години Бланкенщайн става първият международен съдия, признал, че е с хомосексуални наклонности. Холандската футболна асоциация приема този факт с твърдението, че съдията и без това е най-неизвестното лице на футболния терен, а разкритието, че е гей няма как да го направи по-малко популярен. След 1996 Бланкенщайн работи като съветник на Холандската футболна асоциация и е член на Международния комитет за феър плей. Умира през 2006 година от рядка болест на бъбреците с репутацията на най-важния съдия в света.

Грег Луганис

Грегъри Ефтимиос – Грег – Луганис е роден през 1960 година в Ел Кахоне, Калифорния. Родителите му го оставят за осиновяване когато е на осем месеца. Момчето отива в семейството на Питър и Франсис Луганис, но боледува от астма, депресия, заекване. Съучениците му се подиграват заради страстта му към гимнастиката и към танците. Започва да пие на 8 години, а на 12 прави опит за самоубийство. За да спаси живота му баща му го записва да тренира скокове във вода. Само след четири години Грег регистрира първото си участие на олимпийски игри. По-късно Луганис става най-успешният състезател по скокове във вода с четири златни и един сребърен олимпийски медал. Печели 47 шампионски титли на САЩ, става пет пъти световен шампион и е обявен за един от десетте най-успешни олимпийци на Америка. През 1988, на олимпийските игри в Сеул, удря главата си в трамплина и обагря басейна с кръвта си, но печели златен медал. По-късно той признава, че е гей, но въпреки жестоките обвинения, че е запазил болестта си в тайна, Международният олимпийски комитет не ограничава състезатели като Луганис от участия в състезания.

Амели Моресмо

През 1999 година непознатата до този момент Амели Моресмо побеждава световната №1 в тениса Линдзи Дейвънпорт на Откритото първенство на САЩ по тенис. На другия ден 19-годишната французойка се появява по първите страници на най-големите вестници и списания, но вместо с успехите й журналистите се занимават с широките й рамене и с любовта й към Силви Бурдон. Амели признава за чувствата си към Силви в интервю по време на турнира. Дейвънпорт подклажда любопитството на хората към личния живот на победителката с изявлението, че „раменете й изглеждаха огромни” и че „на моменти си мислех, че играя срещу мъж. Удря топката силно и с много топспин, а жените обикновено не играят така”.

Амели Моресмо е родена през 1979 година в малко градче край Париж. На шест години решава да играе тенис, а на 13 вече тренира във Френската спортна академия. На 16 напуска училище, за да се посвети на тениса. През 1996 година печели турнирите за девойки на Уимбълдън и Ролан гарос, което я прави неофициален световен шампион. През 1999 тя разкрива връзката с приятелката си, а възмущението на пуританите не й пречи да стигне до върховете на тениса. Същата година влиза за пръв път сред първите десет в света, а през 2006 година става №1 в ранглистата на WTA като се задържа на тази позиция почти една година.