Бразилският футболист на ЦСКА Жеферсон Телес даде интересно интервю пред бразилския Mercadodofutebol. Там той говори са кариерата си, периода в Интернасионал и сегашния си престой в ЦСКА-София. Жеферсон направи съпоставка между футбола в родината му и тук.
Не всички бразилски играчи успяват да стигнат до голям клуб в Бразилия като Интернасионал. Как стигна дотам и какво беше преживяването?
Това бе много голям опит. След пристигането ми в Интернасионал стигнах и до националния отбор на Бразилия. Срещнах страхотни хора, които допринесоха за кариерата ми. Това е огромен клуб и съм щастлив, че започнах професионалната си кариера там.
След това имаше наем във Витория, след като понесохте критики от страна на феновете.
Витория бе завръщане в моя дом, моите корени. Аз съм от Бая, от Салвадор. И така във Витория имах възможността да бъда със семейството и приятелите си, освен, че играх в друг голям бразилски клуб.
След два сезона в Бразилия се озова в ЦСКА. Каква бе целта, когато отидохте в България?
ЦСКА беше най-големият клуб в страната в продължение на много години. Имал е трудни периоди по финансови причини и дори е играл в по-долна дивизия. Когато пристигнах идеята в ЦСКА бе отборът да влезе в борбата за титлата и да се върне на върха в България. Така и направихме. Най-малкото успяхме да се класираме в групите на Лига Европа.
Имате договор с ЦСКА до 2023 година. Каква е основната разлика между играта в България и Бразилия?
В България се разчита повече на физиката. Трябва да поддържате темпото през целия мач. Това е качествен, състезателен футбол с много добри играчи, които идват от Европа, Африка и Южна Америка. Студът също е голяма разлика. Няма сравнение с Бразилия.
Как виждате периода си в ЦСКА? Доволен ли сте от своята игра?
Да, доволен съм. Кова е клуб, който отвори вратите си и ме прие много добре. Феновете бяха гостоприемни и топли, както и съотборниците ми. Титуляр съм, а дори вкарах и голове. Новото, което се случи тук е, че играя и като полузащитник. Това не съм го правил в Бразилия никога. Имам възможност да развия уменията си не само на позицията ляв бек.
Повикаха ви в националния отбор през 2015 година, когато треньор бе Дунга. Какво мислихте и чувствахте тогава?
Беше невероятно. Това е възможността, за която всеки мечтае, когато започва във футбола. Много съм благодарен за тази повиквателна и възможността да тренирам и да се уча от най-добрите играчи в страната.
