Потресаващо прощално писмо пусна елитният рефер Калин Людмилов, който нападна ярсотно БФС и Съдийската комисия.
На 36 години реферът обяви, че е обиден и разочарован от всичко във футбола ни. Людмилов свири в последния сезон предимно в „Б“ група, след като в предишната година се наложи и в елита. Последният му двубой бе през май в Горна Оряховица между местния „Локомотив“ и „Монтана“, спечелен от гостите с 1:3. Ето го и текстът без редакторска намеса:
"Стоп, стига, край. Отварям нова страница в МОЯ живот. Затварям страница, която няма смисъл да продължавам да отварям. Да, няма смисъл, защото в тях е ножа. В тях е ножа, но не и хляба. Отнехте ми и забранихте да правя това, което обичам и което исках и мога да го правя добре, но вие не искахте. Не искате да бъда футболен съдия. Да, не искате още от самото начало. Зная, че "вие" се пише с голяма буква, но сте доста дребнички и нечистоплътни отвътре.
Да, вие там малодушните, мишкуващите, дребни на ръст и интелект, с пилешките сърчица и големите тумбаци. Да, вие изпълнените и преливащи със завист, омраза, лицемерие, безочливост, лъжи и интриги. Да, вие, които не познавате и не знаете значението на думите чест, достойнство, гордост, самочувствие, храброст. Отнехте ми една възможност, но няма да отнемете МОЕТО семейство, МОИТЕ близки и роднини и МОИТЕ приятели. Семейства, близки и приятели, които вие никога няма да имате, а някои от вас и нямат.
Забранихте ми, но няма да ми забраните да ходя на мачове, да подкрепям любимият си отбор и да играя футбол с приятели. Да, да играя това, което много от вас и вашите синове не могат и никога не са могли. Трудна и непозната материя. Да, вашите близки: синчета, дъщери, на които им разчиствате пътя за да могат спокойно, необезпокоявано извън онази конкурентноспособна среда да вървят и тичкат по него. Да, в това учреждение или наречено Футболен съюз, впрочем превърнало се в частен ФС и с неговите производни изпълкомчета, асоциацийки, комисийки, особенно съдийската и т.н.
Да, там където са издигнати в култ роднински и приятелски отношения, но онези приятелски обгърнати в пъстра палитра от цветове и задкулисие. Бащи, синове, племенници, чичовци, дядовци, лели и стринки, дори и съпруги. Е, да, там не работят МОИТЕ родители и никога не са, забравих и баща ми не е бил футболен съдия. Там, където си кадруват, хрантутят и работят още с методите от СП – 1978 г. в Аржентина. Да, в тази съдийска комисия, където нямат дори смелостта да се обадят или да пратят мейлче за да бъде човек информиран в 21 век.
О, извинете, забравих, че думата смелост е доста чужда за вас. Миналата година вие пак не пратихте и СМС дори и се скрихте в мишите си дупки, където ви е адски удобно. Да, бях и в болница и нито един от вас, нито един от националната, ех кви национали сте и никой от софийската комисия не звънна да попита, Как си?, а всеки има нужда от едно обаждане независимо на кой е син и близък.
А, пратих мейли с конкретика за датата на постъпването и операцията в една софийска болница. Но защо да се обаждате, АЗ не съм от "ваште" , не съм близък и син на някой ваш колега. Да, отнемате ми това право, но няма да отнемете другите мечти, които имам също така и интелекта, образованието, бизнеса, професията, знанията. Да, знанията, които са най–голямото богатство. Дипломите, като бакалавър, магистър, няколко допълнителни квалификации и умения.
Да, няма как да отнемете и това, което БОГ ми е дал свързано с физически качества, визия и много човешки добродетели, които при вас не могат да се срещнат. Завиждате ли? Завиждайте и продължавайте да го правите, вие това го умеете най – добре. Селски душици с вашите ченгеджийски номерца и методи, внушения, лъжи и интриги, които сега още повече ще почвате да бълвате по МОЙ адрес, но продиктувани от някой друг. Да, защото съм се родил в столицата, а вие когато сте дошли за първи път сте казвали на трамвая, влак и сте прескачали релсите, а в ЦУМ сте се снимали на ескалаторите.
Работете си там в роднинското учреждение, където все пак се трудят и достойни хора и се борете за "ваште" да не срещнат тръни и трудности по пътя си. Неща, с които съм се борил сам. Да, спирам и казвам "до тук". Не желая някви си там необразовани хорица, на които им е дадена няква позиция и власт да се подиграват с мен. Да, дадена им позиция и власт, а не извоювана самостоятелно. Дадена им вследствие на доносничество, лицемерие, интриги, лъжи, пошлост и слагачество. Защото сте като плъзгащите интериорни врати, да, на където ви плъзнат натам отивате. Лизачи и подлизурковци, но ви плъзгат само в две посоки. А, аз съм възпитан и живея свободно във всички посоки. Цар футбол е феномен и ще остане такъв завинаги, а за мен ще бъде толкова значим, колкото си искам АЗ. Да, било то в друг аспект и поприще.
Калин Людмилов Костов”
На 36 години реферът обяви, че е обиден и разочарован от всичко във футбола ни. Людмилов свири в последния сезон предимно в „Б“ група, след като в предишната година се наложи и в елита. Последният му двубой бе през май в Горна Оряховица между местния „Локомотив“ и „Монтана“, спечелен от гостите с 1:3. Ето го и текстът без редакторска намеса:
"Стоп, стига, край. Отварям нова страница в МОЯ живот. Затварям страница, която няма смисъл да продължавам да отварям. Да, няма смисъл, защото в тях е ножа. В тях е ножа, но не и хляба. Отнехте ми и забранихте да правя това, което обичам и което исках и мога да го правя добре, но вие не искахте. Не искате да бъда футболен съдия. Да, не искате още от самото начало. Зная, че "вие" се пише с голяма буква, но сте доста дребнички и нечистоплътни отвътре.
Да, вие там малодушните, мишкуващите, дребни на ръст и интелект, с пилешките сърчица и големите тумбаци. Да, вие изпълнените и преливащи със завист, омраза, лицемерие, безочливост, лъжи и интриги. Да, вие, които не познавате и не знаете значението на думите чест, достойнство, гордост, самочувствие, храброст. Отнехте ми една възможност, но няма да отнемете МОЕТО семейство, МОИТЕ близки и роднини и МОИТЕ приятели. Семейства, близки и приятели, които вие никога няма да имате, а някои от вас и нямат.
Забранихте ми, но няма да ми забраните да ходя на мачове, да подкрепям любимият си отбор и да играя футбол с приятели. Да, да играя това, което много от вас и вашите синове не могат и никога не са могли. Трудна и непозната материя. Да, вашите близки: синчета, дъщери, на които им разчиствате пътя за да могат спокойно, необезпокоявано извън онази конкурентноспособна среда да вървят и тичкат по него. Да, в това учреждение или наречено Футболен съюз, впрочем превърнало се в частен ФС и с неговите производни изпълкомчета, асоциацийки, комисийки, особенно съдийската и т.н.
Да, там където са издигнати в култ роднински и приятелски отношения, но онези приятелски обгърнати в пъстра палитра от цветове и задкулисие. Бащи, синове, племенници, чичовци, дядовци, лели и стринки, дори и съпруги. Е, да, там не работят МОИТЕ родители и никога не са, забравих и баща ми не е бил футболен съдия. Там, където си кадруват, хрантутят и работят още с методите от СП – 1978 г. в Аржентина. Да, в тази съдийска комисия, където нямат дори смелостта да се обадят или да пратят мейлче за да бъде човек информиран в 21 век.
О, извинете, забравих, че думата смелост е доста чужда за вас. Миналата година вие пак не пратихте и СМС дори и се скрихте в мишите си дупки, където ви е адски удобно. Да, бях и в болница и нито един от вас, нито един от националната, ех кви национали сте и никой от софийската комисия не звънна да попита, Как си?, а всеки има нужда от едно обаждане независимо на кой е син и близък.
А, пратих мейли с конкретика за датата на постъпването и операцията в една софийска болница. Но защо да се обаждате, АЗ не съм от "ваште" , не съм близък и син на някой ваш колега. Да, отнемате ми това право, но няма да отнемете другите мечти, които имам също така и интелекта, образованието, бизнеса, професията, знанията. Да, знанията, които са най–голямото богатство. Дипломите, като бакалавър, магистър, няколко допълнителни квалификации и умения.
Да, няма как да отнемете и това, което БОГ ми е дал свързано с физически качества, визия и много човешки добродетели, които при вас не могат да се срещнат. Завиждате ли? Завиждайте и продължавайте да го правите, вие това го умеете най – добре. Селски душици с вашите ченгеджийски номерца и методи, внушения, лъжи и интриги, които сега още повече ще почвате да бълвате по МОЙ адрес, но продиктувани от някой друг. Да, защото съм се родил в столицата, а вие когато сте дошли за първи път сте казвали на трамвая, влак и сте прескачали релсите, а в ЦУМ сте се снимали на ескалаторите.
Работете си там в роднинското учреждение, където все пак се трудят и достойни хора и се борете за "ваште" да не срещнат тръни и трудности по пътя си. Неща, с които съм се борил сам. Да, спирам и казвам "до тук". Не желая някви си там необразовани хорица, на които им е дадена няква позиция и власт да се подиграват с мен. Да, дадена им позиция и власт, а не извоювана самостоятелно. Дадена им вследствие на доносничество, лицемерие, интриги, лъжи, пошлост и слагачество. Защото сте като плъзгащите интериорни врати, да, на където ви плъзнат натам отивате. Лизачи и подлизурковци, но ви плъзгат само в две посоки. А, аз съм възпитан и живея свободно във всички посоки. Цар футбол е феномен и ще остане такъв завинаги, а за мен ще бъде толкова значим, колкото си искам АЗ. Да, било то в друг аспект и поприще.
Калин Людмилов Костов”