Капитанът на националния отбор Ивелин Попов даде откровено интервю за предаването "Домът на футбола" по DIEMA SPORT. В него той засегна множество теми - от участието му в руския шампионат и Шампионската лига със Спартак Москва, през мачовете на националния отбор, до предстоящата битка за президентския пост в БФС. Според него, годината му с московчани е успешна, сравнително успешна на национално ниво, а в борбата за върха в БФС големият фаворит е досегашният президент Борислав Михайлов, защото конкурентът му Любо Пенев не е показал нищо в платформата си. Ето и какво сподели Попето в предаването по DIEMA SPORT в сряда вечер:
За Спартак Москва:
"Миналата година си пожелах шампионска титла, сбъдна се и съм щастлив. Равносметката ми е, че е една добра година, станахме шампиони, участвахме в Шампионска лига, продължаваме в Лига Европа. Винаги може да се желае повече, но можеше да е и по-зле. Докато човек се състезава, никога не може да каже, че дадена година е най-добрата. Можеше да е по-добре като резултати в националния отбор. Винаги съм поставял националния отбор и клуба си над всичко и затова винаги съм се съгласявал да сменям позицията си, ако се изиска. Без тренировки, само с няколко разговора с треньорите, те искат да ме пуснат на друга позиция. Щом го виждат това у мен, значи ги удовлетворявам. Колкото повече позиции играе един играч, толкова по-полезен е. Руското първенство е равностойно, бяхме доста назад от лидерите, но направихме много силна серия от победи и сме втори. Но има още много мачове до края, Локомотив Москва ще греши, надявам се ние да печелим и да ги настигнем. В такъв голям клуб не можеш да пуснеш всички 25 налични играчи, 12-13 чужденци сме и спорим за 6 места. Треньорът се старае да ни върти, да ни държи постоянно живи и никой да не се чувства сигурен титуляр. Всичко е нормално."
За участието в Шампионската лига и евентуален трансфер:
"Лично аз се радвам, че играх в 5 мача в ШЛ. Най-тежкият мач ни беше в Ливърпул. Дотогава биехме постоянно, но там бяхме разгромени. Ключовият момент беше равенството с Ливърпул у дома, когато тръгнахме нагоре впоследствие. През годините идваха повечето слухове от Турция, там съм оставил добри впечатления. Но много пъти съм казвал, че от времето, в което съм в Спартак, никой не е дошъл да каже, че ме продават. Но никой не знае какво ще се случи утре, може да дойде някоя оферта, която да удовлетвори всички и да ме продадат. Но засега всичко е само слухове без истина. Щастлив съм в Москва, семейството ми се чувства добре, а така и аз се чувствам полезен."
За националния отбор и стила му на игра:
"Отдавам амплитудите в националния отбор, защото срещу по-силните отбори стилът ни е на контраатака и нещата ни се получават, има някои уникални неща. Проблемът изниква, когато ние трябва да сме водещият отбор, когато сме фаворити. В контролата със Саудитска Арабия опитахме да запазим хъса и колектива, да движим топката, да я търсим и ни се получиха нещата. Надявам се в контролите да се изчистят нещата, да сме един добър микс, да атакуваме добре и да се защитаваме правилно, за да ни се получават нещата. Когато сложиш националната фланелка, няма как да не излизаш за победа, дори да е със Сан Марино. Дори и в контролите се търсят победи, защото и те носят рейтинг в коефициента за ФИФА."
За селекционера Петър Хубчев и методите му:
"При Петър Хубчев ми харесва, че не се поставят футболисти над отбора. Той самият не се поставя над отбора. Според него, всеки има своето място в отбора. Дори Спас Делев като вкара два гола на Холандия, това на Хубчев не му прави такова впечатление. Прави му впечатление как си се сборил за дадена топка, как си запалил съперника. През годините е имало когато някой е имал болежки и после е играл. При него няма такова нещо - или си от първия ден в лагера, или друг влиза. Това е по-добре, ако си контузен, ще влезе някой друг, който е по-подготвен. Дисциплината се вижда на терена. Той ни казва, че не го интересува как ще сме облечени на вечеря, дали ще сме с бяла якичка и блузка, а да сме колектив и общите правила да се спазват."
За проблемите на младите футболисти и защо не им се получават нещата в кариерата:
"Младите не уважават професията си, не спазват простите правила, държат се лошо с легенди, говорят лошо за такива хора, които са постигнали много. Това не идва само от вкъщи, идва и от начина им на живот, отборите, обстановката. Но има и деца, които искат д се развиват, но голямата част не знаят какво искат и не уважават професията. Който и друг футболист, спортист трябва да знае, че когато много обичаш професията си, нещата ще се получат. Ако някой твой приятел стане футболист, а ти не успееш, само ти ще си виновен заради отношението си. За два месеца съм бил 7 дни вкъщи, не е лъскавата част на футбола това. Аз в момента се возя с метрото, това не е от значение. Трябва да даваш пример на младите, на децата си, а не каква кола караш. Понякога не ми стига дори времето да обърна внимание на малките, но се старая да са добри хора, не е важно дали ще са спортисти. На терена - играй със сърце, бори се, може и да не вкараш, но ще се получат нещата. Най-важното е да изгаряш отвътре."
За семейството и отговорностите към децата:
"Малкият Ивелин се увлича по футбола, но още е рано да говорим. Той тренира в Септември, игра срещу децата от моята академия, която аз съм създал, той каза, че е от този отбор, биха ни. Сега имам и дъщеричка, по-отговорен си. Променят се много неща. Научих се от тях, че трябва да си търпелив. Сега виждам като се ядосат за нещо, моите родители така са реагирали. Баща ми казваше: "Колкото ти не ме слушаш, нека и твоите деца така не те слушат."
За българските мачове и постоянните критики към съдиите:
"Гледах Етър - Славия, приятел съм със Станислав Генчев. Той ги учи да играят футбол. Славия победи, хвърли се петно върху съдията, но не само съдиите са виновни. Те трябва да се оставят малко на спокойствие. Стига първият въпрос е за съдията. Нека се гледа футболът и съдиите ще останат на заден план. И в Русия, и навсякъде по света стават скандали със съдиите, има проблеми, но не се акцентира върху това. У нас това ти е оправданието. Тук се правят грешки от тях, но правят грешки и играчите. ЦСКА - Лудогорец беше типично балканско дерби, хареса ми, имаше от всичко по малко. Получи се доста добър мач."
За Левски и шансовете му за титлата:
"Левски играят малко умряла лисица, не се вдига много-много шум около тях. Ако се привлекат още футболисти там, могат да се намесят в борбата за титлата. Те вървяха критики и към Люпко Петрович, но той си спечели титлите и с Левски, и с Литекс. И да бият 10 мача с 1:0, се взимат три точки. И 5:0 да биеш, пак се взимат трите точки."
За борбата за президентския пост в БФС и кой е фаворитът:
"Мисля, че Борислав Михайлов ще спечели с мнозинство. Виждам какво е направил през годините, знам на кого е помогнал. Помага на всяка община да си развива младежта и спорта. Подпомагат се и други клубове, идват пари от Лудогорец и това става заради БФС и хората, които се занимават с тези документи. Имаме име, имаме хора в комисиите. Любо Пенев реално нищо не каза каква алтернатива може да даде. Не виждам какво може да направи. Проблеми има навсякъде, но Любо Пенев има ли рецепта как да се оправи това? Излиза и не казва нищо в интервюто си."
Какво си пожелава Попето за следващата година?
"Пожелавам си да съм жив и здрав, както аз, така и семейството ми. Като цел и мечта си поставям националният отбор да записва само победи през 2018 г. Пожелавам и на българите да следват мечтите си."
