Старши треньорът на ЦСКА Любослав Пенев заяви, че няма да си тръгне нещастен от ЦСКА. Той още веднъж се извинява за „супата” в интервю на вестник „Труд”.
- Да влезем бързо в мача, г-н Пенев. “Оставка” или “Оставам”?
- Оставам старши треньор на ЦСКА. Засега.
- “Засега” какво означава? Ще работите при отворена врата?
- Не, не, просто всички треньори сме временно на поста си. Само Ги Ру във Франция изкара в “Оксер” над трийсет години. И след толкова време какво стана? Сам пожела да си тръгне. Изключението потвърди правилото. Сега чакаме събитията със сър Алекс.
- Много страстна седмица за вас. Как се чувствате между истинските събития и слуховете? Чухте ли версията, че някой ваш приятел, след като дълго ви е мътил главата, още миналия вторник бил написал оставката ви?
- Говорене има много и всякакво. Един си говори сам, друг говори глупости, трети не се чува какво говори... Това не ме притеснява. А как да се чувствам? Аз не падам от небето. Да не живея от вчера на този “Булевард България”, където всякакви абсурди се случват. Някой може да каже например, че вие сте вкарали вместо мен десет гола на “Реал” (Мадрид). И тогава какво? Ще ви видя дали ще издържите на славата...
- Сериозно, как се отнасяте към подобни слухове като този за оставката?
- Вижте, само който не ме познава, може да прегърне тази глупост. Така ми тръгна животът, че от много малък никой не ме води за ръчичка. Никой! Сам си вземам решенията и си ги отстоявам. Минавам даже за единак в това отношение. Разбира се, знам - всяко решение има последствия. Добри и лоши. Изпитал съм го и се опитвам да спазвам три принципа: “Не се оплаквай, не съжалявай, не се обяснявай!” Последното понякога се получава по-трудно заради вас, журналистите, но се оправям някак.
- Знаете ли какво написа за вас “Марка”, най-тиражният вестник в Испания, след като отстранихте девет играчи за нарушаване на дисциплината?
- Не, достатъчно работа имах с българската преса. За чуждестранната, за жалост, нямах време.
- Може би най-хвалебственият материал, излизал за българин в това издание. Имаше пасажи, като, цитирам: “Явно отдавна е голям биткаджия. Ще застане пред камерите, ще каже истината, ще изправи глава, каквото и да се е случило. Винаги истината! Безкомпромисен към шмекерите и малките душички. Гледа лошо тарикатите. Като бик на корида...”
- Поласкан съм. В България, ако се напише така, за когото и да било, ще се каже веднага: “Абе, нещо има там...”
- Знам, че никога не говорите за това как навремето преборихте рака, но моля да ми позволите само един въпрос. Вярно ли е, че когато всички в барселонската клиника са се притеснявали, вие сте ставали от леглото и сте се разхождали със системата с окачения абокат по коридора? И сте се шегували с изумените медици, че стойката всъщност играе ролята на различни защитници от Примера, които са ви пазили персонално не само на терена, но и в болницата?
- Да, имаше такива моменти. Трябва да се опиташ да победиш такава болест първо в главата, иначе нямаш шанс. Духът трябва да е жив! Каквото и да става, ако нямаш дух и характер, животът си минава покрай теб. Но това са лични неща. Колоездачът Ланс Армстронг написа книга по темата, аз не съм, така че давайте нататък!
- В началото на 90-те години вие реално станахте първият лидер на златния ни отбор. В този период на “Парк де Пренс” след ваш пас и победен гол на Емил Костадинов България се изстреля към най-големия си успех във футбола. Но заради заболяването пропуснахте световното в Щатите. Там отборът ви посвети победата над Германия, а по-късно Христо Стоичков ви подари копие на златната си обувка на голмайстор на мондиала. Дали с вас България можеше да играе финал или просто бягате от този спомен?
- Не знам дали и Господ знае. Но ако съдиите имаха чиста съвест на полуфинала с Италия, два отбора с буквата “Б” можеха да спорят за титлата. Съжалявам за друго. За една година ги оставих и интригите плъзнаха като плевели в отбора. Интереси, групички, номера... Ако не бяха тези външни фактори, златният отбор можеше да направи още удари. За това съжалявам само. Другото е съдба.
- Да не подминаваме и онази ваша реплика за супата, скандализирала обществото преди тринайсет години?
- Не обичам да се обяснявам, забравихте ли? Какво да кажа? И да съжалявам, и да не съжалявам - днес тя вече е част от фолклора. Трябваше да се защитя тогава. Сбърках само, че не натъртих на думите “Който не ме харесва...”. Духането на супата препоръчах само на недоброжелателите, но тъй като не акцентирах изрично, с право се засегнаха и други хора. За което при всяка възможност, като сега в “Труд”, съм се извинявал. Въпреки че си изтърпях и наказанието. Тогава ме извадиха от националния. Не го намирах за справедливо, но го приех и търпеливо чаках да ме върнат да помагам.
- Носили сте капитанската лента и сте били голмайстор на всички отбори, в които сте играли в чужбина. Какво се иска от един българин да стане лидер на Валенсия или на Атлетико Мадрид? Как се отвоюва това уважение?
- Себераздаване на първо място. Постоянство, желание да се развиваш и да се хвърляш за тима. Головете, разбира се, са решаващи - правят те герой за публиката и респектират съотборниците. Трябва да си професионалист всеки ден!
- Имаше и една скандална история, когато се сбихте с Пако Роиг, шеф на Валенсия”, в ложата на “Местая”. По повод и на нея “Марка” пише, че никога не сте позволявали да ви се качват на главата - било съотборници с претенции, измислени треньори и даже страховити президенти...
- Луди години, а? Сега сме приятели с Пако, виждам се често както с него, така и с братята му, те са институция в испанския футбол и са собственици на няколко елитни отбора. Преди месец дори ме покани на сватбата на дъщеря си, но не успях да отида заради ангажиментите ми в ЦСКА. Събитието е било екстра класа, с присъствие на бизнес и футболен елит от много високо ниво. А поводът за скандала бе мое изказване, че докато аз се боря за живота си, те ми говорят за договори. Той ме репликира, кипна ни кръвта и стана белята.
- Треньорите, от които най-много сте повлиян през годините в Испания? Кого от тези, с които сте работили, слагате на върха?
- Първо Виктор Еспарраго, уругваец, страхотен спец. После великият Гус Хидинг, сега мнозина го смятат за номер в света. Също с Карлос Алберто Парейра, световен шампион с Бразилия. Славният сърбин Радомир Антич - с него направихме дубъл в Атлетико Мадрид. Да спрем дотук, а? Много заблестя!
- Вкарвали сте хеттрик и общо десет гола на най-великия отбор - Реал Мадрид. Това е известно на света, но малцина знаят, че сте имали оферта от “белия балет”. Защо не стана този трансфер?
- Вярно е. Реал ми предложи предварителен договор, който да влезе в сила след 18 месеца, когато трябваше да се разделят с Уго Санчес. Поисках истински контракт и темата приключи с минус 10 гола за тях.
- Минавате за затворен характер. Трудно допускате хора близо до себе си, на малцина имате доверие. Така ли е?
- Ще ви кажа един лаф: “Ако не искаш да те предадат, не се доверявай на никого!” Той, разбира се, е краен, но движението около него помага. По принцип не съм по комбинациите извън терена, по шушуканията, комисионите и други подобни. Не ми се налага, благодарение на съдбата и кариерата си сега съм независим. Имам безкрайно много фенове и познати, но доста тесен кръг от най-близки хора. Така е от десетилетия и не съжалявам. Напротив, нещата от живота са по-ясни, искрени и чисти.
- А да сте чули, че собствениците на ЦСКА не са ви приели оставката, защото премиерът Бойко Борисов щял да им се ядоса?
- Как звучи само! Това лудостта по хората ходи. С Бойко от задачи нямаме време да се видим. Той ме покани на благотворителен мач, аз - на наш двубой и така се видяхме за малко. Надявам се да намери половин ден да защитим титлата си на “Труд-Мастърс”.
- Едва ли ще има време за тенис, нали вече е премиер...
- Не бъдете сигурни. Като разбере, че двойката Йордан Лечков - Николай Гигов иска да ни вземе купата, ще му дойде апетитът. Как да не го изпапкаш този дует “Шик”?
- Оставих въпросите за оставката за финалната част на интервюто. Да не ви ядосам и да се откажете да говорите...
- Така, така, усетих аз някаква такава странна геометрия. Обърната пирамида.
- Кое ви ядоса? Генерал Борисов казваше култовото “Ние ги хващаме, те ги пускат”. А вие “Аз ги гоня, те ги връщат”.
- Определено стана разминаване между мен и собствениците. И то в лош момент, когато дойдоха неочаквани проблеми в клуба и емоциите бяха много силни.
- Не реши ли публиката вашето оставане?
- След мача със Славия останах сам пет-шест минути, за да се успокоя. Аз съм играл пред сто хиляди души, но така не съм се развълнувал никога. Плакати, скандирания на името ми, песни... Феновете на ЦСКА ме просълзиха и им се покланям дълбоко. Дори когато сега говоря за неделната вечер, потръпвам. Вече каквото и да става, заради тези мигове, аз няма да си тръгна нещастен от “Армията”.
- А какво ще стане с наказаните играчи?
- Има грешка, има и прошка. Дано в тренировките ми покажат, че искат реванш.
- Как ще реагирате при нови подобни нарушения на режима?
- Вярвам, че няма да има. Глупаво е да вървим срещу себе си.
- Имате ли какво да кажете за инцидента с битите играчи?
- Не е приятно, меко казано. С треньорския екип пристигнахме на срещата последни и се опитахме да успокоим футболистите. Това беше и това знам.
- Убеден ли сте, че при селекция само с българи ЦСКА може да върви напред?
- В момента не на сто процента, защото българският футбол е на средно ниво. Селекцията българи - чужденци трябва да е поне 80 на 20 процента.
- Конкуренцията в България?
- Забелязвам, че все още съществува немалка разлика между отборите от първата шестица и останалите. Има немалко апетити за титлата и ще е интригуващо. Интересното тепърва започва и ЦСКА е в голямата игра.
- Какво ще кажете за мачовете в Европа?
- Бяха ни отписали след жребия с Динамо Москва, но ние направихме подарък на феновете и показахме, че ЦСКА има място в групите на Лига Европа. ЦСКА не може да е беден роднина, когато говорим за представяне на евросцената. Разбира се, за пробив ни трябва още по-голям потенциал.
- Налагате железен ред в ЦСКА. Никой треньор след демократичните промени не е успявал да удържи фронта с подобна тактика. Знаете ли го?
- Някой трябва да го направи. За доброто на футбола ни се налага да въведем истински европейски ред. Когато дойдох, започнах да подреждам нещата - от косачката до марката спагети, които ще ядат играчите - така, както е в големите клубове. Правила, ред, дисциплина и съгласувана работа - от най-малките в клуба до мъжкия тим. Не искам ЦСКА да прилича на автобусна спирка и знайни и незнайни да печелят от билетчета. Да звънят на шефовете със съвети, идеи, да предлагат играчи на килограм и да си поставят личните интереси над ЦСКА. Това мога да го допусна, само ако ме няма. Но засега съм тук и си гоня задачите. Дано и късметът е с мен!
Любо Пенев: Няма да си тръгна нещастен от ЦСКА
"За пореден път се извинявам за "супата", допълни Супер Любо.
