Лудогорец върви все по-убедително към седма поредна титла, а шумна публика на красивата "Арена" няма. Така от двете съществени неща, изречени от устата на Краля Слънце, едното почти сигурно ще стане факт през май, а другото все така си остава мираж и невъзможна илюзия.
Когато Лудогорец влезе за пръв път в ШЛ, а заради това столицата ни бе посетена от Реал (Мадрид) и самия богоподобен Кристиано Роналдо, в мен се породи едно очакване, че много скоро разградският колос ще придобие бърза популярност и лавинообразно ще натрупа фенска маса. Дори тогава си спомням, че направих сравнение с подобно развитие през 50-те години на миналия век с ЦДНА. Като поредни шампионски титли Лудогорец може и да надмине ЦДНА, което няма да е трудно, след като Краля Слънце си отглежда президент на БФС.
Но пълният стадион със собствени фенове, ще се повторя... остава мираж. Нещо повече, с две нови супермодерни трибуни стадионът в Разград прилича на виртуален обект, създаден от фотошоп. И точно двете нови трибуни, които са много по-комфортни от сектор Б на "Герена" и сектор А на "Армията", стоят като едно зелено платно. Много успокояващо за хора със слаби нерви, но някак неестествено за футболен отбор, шампион и хегемон.
Констатациите може да ги направи всеки, който отдели дори една минута за мач на Лудогорец. Те не могат да се променят дори от желанията на самия Крал Слънце, на когото се привижда някакво израстване на местната публика. Самата дума израстване, сложена до публика и фенове, звучи комично. Публиката не израства, нейното единствено "задължение" е да присъства. Дали ще вика, псува, обижда, хвърля димки си е нейна работа, защото стадионът е свободно пространство, а не място за морално израстване. И все пак трябва да се намери някакво обяснение за тягостната празнота.
Първото обяснение е, че Лудогорец не успя да дръпне фенове от двата гранда. Пълният "Васил Левски" на последното дерби показва категорично, че активните фенове на Левски и ЦСКА си стоят твърдо зад отборите, независимо от отсъствието на каквито и да е било резултати в дълъг период от време. Ако някой в Лудогорец е разчитал на традиционното глорихънтърство при червените фенове, жестоко се е подвел. Червената общност много по-радикално от синята не приема "големите, истински цесекари" от Разград.
Друго обяснение за празните трибуни може да се търси в това, че в този регион сред най-популярните клубове са Галатасарай и Фенербахче. Факт, с който Лудогорец също не може да се пребори, защото и тук опира до традиция. Явно с българските или турските грандове не могат да се мерят, но защо не успяха да надминат дори близките дестинации Дунав и Етър. Миналата година стадионът в Русе няколко пъти се напълни до козирката, което означава, че и русенци си обичат своя клуб, независимо че над 20 години не играха в А група. Същата футболна атмосфера, каквато никога не е имало в Разград, видяхме и в Търново на мачовете с Левски и ЦСКА. Такива празници Разград няма да преживее никога! Така че и регионът не показва очакваната лоялност към проекта.
А сега и последното обяснение защо Лудогорец става все по-антипатичен. Освен с успехи и победи проектът Лудогорец се отличава и с нарастваща арогантност и безпардонност. Това, което футболната общност вижда, няма нищо общо с прокламираните европейски ценности на толерантност и феърплей. А думите никога не могат да променят делата. Последните се виждат в някои красноречиви детайли на футболния терен, очевидно подготвени извън него.
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"
