Нападателят Ивайло Димитров вкара два гола при победата на Славия с 2:1 над Левски на "Герена". Ето какво каза играчът пред "Блиц".
На кого посвещавaш головете?
- На семейството ми и на Светльо Тодоров. Тоди е човекът, който повярва в мен и в много тежки моменти ми е помагал да излизам от ситуациите. Сега е точният момент да му се отблагодаря. Последната година беше тежка за мен и се радвам, че вече съм здрав и мога да показвам най-доброто. Понеже съм откровен, ще ви споделя също, че след мача вчера не съм много здрав. Тази сутрин едва станах от леглото, всичко ме боли, все едно съм бил на боксов мач. Ръгане, блъскане, но това е нормално в мач с такъв голям заряд. Тежко беше, важното е, че спечелихме. Получи се хубав, динамичен мач. Публиката създаде отлична атмосфера.
Вие ли играхме много силно или Левски беше слаб вчера?
- Не коментирам Левски. Ние изиграхме доста силен мач. Надиграхме ги физически и тактически. Смело мога да заявя, че ги превъзхождахме през по-голямата част от двубоя. Надиграхме Левски по всички показатели. Победата с 2:1 беше най-малкото. Изпуснахме още 5-6 чисти положения. Пред мен се откриха шансове, включително и гредата, която ударих. Разминах се с хеттрик, но не е важно кой вкарва, а Славия да побеждава. Трите точки са важни.
Развали празника на Левски. Като бивш цесекар сигурно е по-особено чувството, когато вкараш на "сините"?
- Да, развалих им празника, но това ми е работата. Искам Славия да върви напред и да побеждава. А относно това, че съм цесекар - не бих казал, че е по-особено чувството, когато вкарам на Левски. Всеки гол е важен, не деля отборите, дали ще е Левски, Лудогорец или Ботев (Враца)... Чувството е уникално, когато вкараш. Головете ми са благодарение на работата на целия отбор.
Не се беше разписвал от дълго време, но ето, че сложи край на головата суша по най-добрия начин.
- Трудно ми беше в последната година. Имах проблеми с контузии в предишните два отбора (б.р. - Арда и Етър). За една година изиграх едва 8 мача, непрекъснато имах травми. Радвам се, че най-после се отпуших, както се казва. Дай Боже да продължа да съм здрав.
Президентът на Славия Венци Стефанов не беше на трибуните, празнувахте ли заедно снощи?
- Не беше на трибуните, но веднага се обади да ни поздрави. Каза ни, че е много доволен от победата и от начина, по който сме я постигнали. Няма време за празненства. Те ще бъдат като си свършим работата в края на сезона. Искаме Славия да бъде в първата шестица. За момента сме добре с точките и смятам, че ще успеем да се задържим в Топ 6. Отборът ни е качествен и можем да победим всеки. И то със състав от български футболисти. Славия показва, че българите не сме никак по-лоши от чужденците. Виждате каква е картинката в доста от родните клубове - залагат само на играчи отвън, а българите не получават шанс. За единия гол вчера ми асистира младо момче - Филип Кръстев, който притежава отлични качества и тепърва ще се говори за него. Но нали се сещате, че ако беше резерва в Левски или ЦСКА, например, никой нямаше да го знае. В Славия обаче е различно - дава се шанс на младите. Ако и в другите отбори залагат на българските футболисти, ще имаме по-силен национален отбор. Не съм аз човекът, който ще оправи българския футбол, но това е всеобщото мнение.
Имахте ли закачка с Георги Георгиев, който избра да продължи в Левски?
- Бъзикахме се, имаше шеги. Изненадахме се, че си тръгна и отиде в Левски. Всичко се случи много бързо. Дори не успя да се сбогува с нас. Обеща да дойде тези дни. Още не си е събрал всички неща от съблекалнята на Славия.
Ти мислиш ли за трансфер, сигурно пак искаш да излезеш в чужбина?
- Договорът ми със Славия е за година и половина. Нямам представа какво ще се случи, всичко може да стане. Най-важното е да съм здрав. Ако има вариант за чужбина, ще се радвам. Но сега съм изцяло концентриран върху представянето в Славия, чувствам се отлично тук. Благодарен съм на ръководството на Славия, че в тежкия момент ми подадоха ръка.
Сигурно мечтаеш отново да стигнеш до националния отбор?
- Тренирам, работя, ако продължа да показвам добри игри, може отново да попадна в списъка на националния селекционер. Това ще е чест и престиж. Надявам се отново да бъда национал, но ми е ясно, че си зависи изцяло от мен.
