Раждането на по-малката дъщеря на Христо Стоичков - Христина, е велик момент в неговата футболна кариера. Спокойно може да си представим, че най-добрият гол на българина е един от шестте, които той вкара на световното първенство в САЩ през 1994 г. Но най-запомнящото се попадение от всички 36, които е отбелязал за 83 мача с националния отбор, е от европейското първенство в Англия през 1996 г. На този турнир само Стоичков успява да се разпише от пряк свободен удар. Като си спомни за този миг, очите му започват да греят и всички емоции отново се връщат в главата му. "Христина се роди, когато вкарах на Франция. Това е най-добрият гол в кариерата ми", признава той с гордост.
Човекът, който отмаря като играе голф, ловува, пътува и прекарва времето със семейството си, твърди, че слуша българска и испанска музика. "Но също така обичам Боб Марли. Той е символ за всички хора по света и най-вече за тези, които са били потискани", признава Христо.
Воденият от него отбор Мамелъди Съндаунс пък страдаха от потисничеството да играе втора цигулка на двукратния шампион СуперСпорт Юнайтед.
Като част от ерата на Йохан Кройф, човекът, който сам описва себе си като полиран ловец на голове, има задачата да възроди Съндаунс - финансово стабилен отбор, чийто президент губи търпението си по-бързо от самия Стоичков. Христо обаче не вижда нищо нередно в своя избухлив нрав. "Аз съм боец и мразя да губя. Имам войнствен манталитет", казва той в отговор на тези, които не одобряват гневното му ръководство. "Важно е за моите футболисти да притежават този войнствен нрав. Той им помага да не губят точки", добавя българинът.
Удължаването на едногодишния му договор зависи предимно от отношението му към футболистите, които имат славата на тартори. Предшественикът му Анри Мишел се задържа в клуба само 6 месеца. "Футболистите правят треньора. Няма добър наставник без добри играчи. Също така играчите могат да унищожат треньора Аз съм човек със силна воля", твърди Стоичков.
Звездата, чиято треньорска кариера до този момент може да бъде описана като катастрофална, иска да вдъхнови отбора по източноевропейския модел - да предизвика въстание в главите на играчите си. "Само погледнете колко нахъсани са източноевропейските футболисти. Видяхте как игра Сърбия в сряда (комшиите ни победиха в контрола ЮАР като гост с 3:1 - бел. ред.). Ние сме бойци. Гладни сме да играем футбол не заради парите, а за да докажем на целия свят, че сме силни хора", категоричен е Стоичков.
В устрема си да спре Юнайтед неговият отбор привлече Папи Зотване, Мабути Кениеза, Лебоанг Мокоена, Елиас Пелембе, Гарет Нкака и Феликс Катонго. "Ще се оправя с 22-24 футболисти. В момента обаче, те са 36, а това е голям проблем. С толкова много момчета не могат да се провеждат добри тренировки, но това е политиката на клуба и ще се съобразявам. С мен или без мен Съндаунс ще го има казва той.
Един от най-добрите играчи на Христо е Катлего Мпела. В 3 мача за страната и клубния тим нападателят отбеляза 5 гола. Два от тях са от преки свободни удари - единият при загубата с 2:3 от Испания за Купата на Конфедерациите, а другият срещу Мпумаланга в първия кръг от първенството. Несъмнено, Стоичков ще бъде най-големият критик на Мпела. Особено що се отнася за преките свободни удари. "Toй трябва да се научи да пази топката далеч от вратаря и стената. Намираш празно пространство и бум. Същото като с дузпите е", казва българинът.
Разбираемо е, че Стоичков все още изпитва трудности с имената на футболистите си. "Дойдох тук, защото президентът ме убеди да поема поста. Не е важно дали е богат или беден човек", казва Христо за Патрис Мотсепе. "Преди да кажа "да", говорих с много испанци, които живеят в ЮАР. Казаха ми, че Съндаунс се е представил зле в последния сезон и много често отборът сменя треньора. Моята работа си е моя работа и ще я върша навсякъде, където ме отведе", категоричен е треньорът.
Заради Мондиала световните прожектори са насочени към ЮАР. Всички се интересуват от страната домакин. "Футболът тук израства. През последните 15 години познавах само Марк Фиш, Лукас Радебе и Бени Маккарти. Сега има много добри играчи, защото вратите за тях са отворени. Трябва да създавате академии за млади таланти и да разберете, че развитието не е за днес и утре, а за цял живот смята Стоичков.
Дъщерите Христина, Михаела и съпругата Мариана се присъединиха към Стоичков в ЮАР - последната дестинация в неговите не толкова колоритни пет години треньорска дейност.
Бившата звезда на Барселона разбира на 9-годишна възраст, че футболът е неговата съдба. "Не исках да бъда свещеник, учен, учител или доктор. Исках да бъда футболист." Решението на Христо било прието сериозно от семейството му, което е закърмено с футболна кръв. Баща му е бивш вратар, а чичо му играел като защитник.
В сърцето на Стоичков има едно специално, топло място за Кройф - треньора, който го направи голям футболист. "Toй беше специален. Спечелих толкова много под негово ръководство. Благодарение на него съм този, който съм", признава той. Докато учителят Кройф се радва на световното си признание, ученикът Стоичков се надява да постигне големи успехи със Съндаунс.
Една изповед на Христо Стоичков: Боец съм и мразя да губя
Раждането на по-малката дъщеря на Христо Стоичков - Христина, е велик момент в неговата футболна кариера. Спокойно може да си представим, че най-добрият гол на българина е един от шестте, които той вкара на световното първенство в САЩ през 1994 г. Но най-запомнящото се попадение от всички 36, които е отбелязал за 83 мача с националния отбор, е от европейското първенство в Англия през 1996 г. На този турнир само Стоичков успява да се разпише от пряк свободен удар. Като си спомни за този миг, очите му започват да греят и всички емоции отново се връщат в главата му. "Христина се роди, когато вкарах на Франция. Това е най-добрият гол в кариерата ми", признава той с гордост.
