Владимир Зографски: За да си топ скачач талантът не стига, трябват здрави нерви, силна психика и много труд

Националният състезател по ски скок Владимир Зографски е в България за кратка почивка в паузата преди поредния 4-ти кръг от лятното Гран При по ски скок на ФИС, който ще се проведе от 5-ти до 7-ми август 2011 г. в Хинтерзартен, Германия.

Само преди броени дни талантливият български ски скачач успя да постигне няколко поредни значими и важни успеха в състезания от летния Гран При турнир на ФИС. На 20-ти юли, в полския курорт Щирк, настоящият световен шампион по ски скок при младежите се класира на отличното 5-то място в крайното подреждане, а само 3 дни по-късно повтори това си постижение в най-популярния полски ски център Закопане.

Веднага след състезанията в Полша, заедно със своя баща и треньор Емил Зографски, Влади се отдаде на няколкодневна заслужена отмора у дома и на Черноморското ни крайбрежие. Сега им предстои поредното дълго пътуване до Германия, където, надяваме се, Зографски ще успее подобаващо да продължи изключително успешния си сезон. Докато е все още в България, Владимир Зографски отдели време за едно ексклузивно интервю за ski.bg.

Здравей Влади, още веднъж поздравления за поредните ти успехи, този път в състезанията от лятното Гран При на ФИС! Сега си за кратка почивка и тренировки в България. Смяташе да прекараш няколко дни и на Черно море. Успя ли? Къде точно се намираш в момента и с какво се занимаваш?

- Сега съм в Самоков. Бях за няколко дни на море и сега си стягам багажа за Германия. В края на седмицата имам отново старт за Гран При (в Хинтерзартен, Германия – бел.ред.).

Два пъти подред, във втория и третия кръг от Лятното Гран При 2011 на ФИС, се класира на превъзходното 5-то място, съответно в Щирк и Закопане. Какво е чувството да си сред първите 5-ма ски скачачи в света?
- Приятно.

Трудно ли беше в Полша?
- Да. Все пак участват най-силните в света.

След състезанието в Закопане ни сподели, че очакванията ти са били за влизане в първите 15. Изненада ли те 5-тото място, при положение че само три дни по-рано в Щирк вече беше постигнал тази позиция?
- Не. Защото аз показах добри резултати и на тренировката.

Планираш да участваш и в следващите кръгове от Лятното Гран При на ФИС. Според теб, имаш ли шансове за нови успехи и така да се задържиш в челните позиции на общото класиране?
- Шансове има винаги, стига да имам късмет с времето.

Определят те като „младия български талант в ски скока”. Освен талант, какво друго е необходимо, за да си наистина отличен ски скачач?
- Здрави нерви, силна психика и много труд.

Според теб, има ли значителна разлика между зимните и летните турнири по ски скок?
- Не. Единствената разлика е в температурата и ваксата. Зимната вакса е доста по-скъпа, а ние не разполагаме с такава във всеки един момент.

На 14-ти юли навърши 18 години. Как отпразнува рождения си ден?
- За разлика от моите връстници, аз не съм посрещал рожден ден от 10 години. Защото винаги съм на път.

Като всяка голяма звезда в спорта, вече имаш много почитатели и почитателки. Канят те за интервюта и срещи представители на най-различни медии. Ентусиазира ли те известността?
- Аз не се смятам за голяма звезда. В момента съм наблюдаван от големи фирми, който спонсорират доста известни имена в ски скока, и това е нещото, което наистина ме мотивира.

Ще ни разкриеш ли малко за личния си живот? Имаш ли си сериозна приятелка?
- Без коментар.

Как се справяш с учението? Сигурно е трудно съчетаването на ежедневните тренировки, състезанията и постоянните пътувания с ходенето на училище? Смяташ ли да продължиш обучението си в НСА?
- Смятам да се пробвам на доста места и където се получи. Спортът все пак е до време.

Да се върнем към състезателните ти успехи и по-конкретно към твоята световна шампионска титла за младежи. С какво най-вече си запомнил състезанието в Отепаа?
- С трудните условия и силната конкуренция.

Ти си един от най-младите ски скачачи, участващи в състезанията от световно ниво – Световната купа, турнира Четирите шанци, лятното Гран При... Възприемат ли те вече като сериозна конкуренция по-възрастните от теб състезатели?
- Мисля, че да.

По твои наблюдения, какви са взаимоотношенията между ски скачачите от Световната купа – по-скоро хладни или по-скоро приятелски?
- Приятелски.

Опасен спорт ли е ски скокът? Прави ли се достатъчно за безопасността на състезателите?
- Този спорт е доста опасен. Представете си да се движиш със скорост от 90/100 км в час и в момента на излитане се хвърляш с главата напред и след това разчиташ единствено на себе си и на уменията, който си усвоил в тренировките.

От значение ли е екипировката? Понастоящем разполагаш ли с достатъчно добра?
- От огромно значение е екипировката. В момента разполагам с екипировка от средно ниво.

С какво обичаш да се занимаваш, извън ски скока?
- Предимно Интернет и когато имам възможност играя тенис.

Разкажи ни, как протича един твой ден?
- Обикновено след закуска отивам на тренировка. След обяд имам 1-2 часа свободни и отново на тренировка, а всяка вечер от 21 ч. е последната ми лека тренировка.

Твоят баща Емил ти е и треньор. Важно ли е спортът да е традиция в семейството, за да се постигат големи успехи?
- Традиция не, но трябва да носиш спорта в сърцето си, да си отдаден изцяло и дисциплиниран.

Какво е най-ценното, което си научил от по-възрастното поколение?
- Никога да не се предавам.

Следим кариерата ти в ски скока още от „далечната” 2003-та. Какво се промени за теб от тогава до сега?
- Много неща се промениха. През много трудности и лишения преминах.

Как се запали по ски скока?
- Когато бях малък, баща ми все още скачаше, а аз ходех с него на шанцата и оттам започна всичко. А сега знам, че мога да разчитам на него изцяло. Много е важно да имаш доверие в треньора.

Кой е най-щурият ти момент досега на ски?
- Имам много моменти, но най-щурият мисля, че ми предстои, когато се кача на шанцата за ски полети.

За съжаление, България не разполага с шанца за ски скок с нормални размери. Къде и как тренирате при това положение?
- Трудно е, когато нямаш условия у дома, но аз съм свикнал да се боря с трудностите.

Ако скоро бъде построена истинска ски шанца в България, ще помогне ли това да се „палят” повече деца по този интересен, но и опасен спорт?
- Естествено. В много страни по света този спорт се радва на голяма популярност сред децата. Защо и в България да не е така?!

Какво още липсва в България или пречи според теб, за да имаме повече успешни състезатели в ски скока?
- На първо място липсата на шанци. И също ми прави впечатление, че треньорите не работят заедно. За някой от тях е по-важно да пътуват в чужбина, вместо да се учат и гледат от по-добрите, тези който постигат добри резултати.

Как върви твоята лятна подготовка като цяло?
- За сега върви по план, за което благодаря на спонсорите и на БФСки.

Помагат ли ти съветите на главния национален треньор Йоаким Винтерлих? Как и кога работите с него?
- Той се грижи изцяло за екипировката и да ни осигури максимално добри условия за подготовка /шанци, зали и хотели/ в чужбина, за всичко останало се грижи баща ми.

Какви са плановете и очакванията ти за следващия зимен сезон?
- Най вече да съм здрав, а за резултатите – колкото по-добри, толкова по-добре.

Какво ти липсва?
- Свободно време.

Кой ти помага най-много?
- Баща ми, майка ми, брат ми.

На кого искаш да благодариш?
- На ръководството на БФСки и Българския ски пул. На спонсорите, на семейството ми, на г-н Винтерлих, на Керст Риолц, който ми е ски сервиз, и на хората, които изцяло ме подкрепят.

За какво мечтаеш?
- За дълга и успешна кариера.

Какво ще посъветваш по-младите ти последователи в ски скока?
- Да тренират много и сърцато, да се учат от по-добрите и ако могат да ги победят.

Какво ще си пожелаеш?

- Да бъда жив и здрав.