Въпросът е: Идентичност или резултати?

Борислав Борисов
Диема Спорт

Направете си експеримент! Всяка вечер или пък сутрин в рамките на една цяла седмица следете новинарския поток и си изберете заглавие, което ви вълнува. После го сравнете с избраното от съответното електронно издание за водещо. След като минат седем дни се опитайте да ги обедините. Така ще получите някаква картинка на онова, което ви вълнува, и съответно какво се смята за важно от онези, които съобщават новините. Изводите може да са за вашия вкус в спорта или пък да са за новинарските сайтове и печатни издания. 

Реализмът на "Лудогорец"

Аз обичам да гледам футбол по принцип. Лошото е, че често ми се налага да отстранявам от съзнанието си серия от интригантски изявления или новини, за да се съсредоточим върху великата игра. Да си призная, очаквах с интерес дербито между "Левски" и "Лудогорец" по различни причини и всяка от тях е чисто футболна. Но още в петата минута бе сътворена интрига, която така и не успяхме да превъзмогнем, превръщайки я в основната новина от мача. Става дума за въпросната смяна на Керчев. Да, от морална гледна точка действията на "Лудогорец" не будят чак толкова уважение, дори напротив! Можеше спокойно да бъде направена смяната, без да се симулира травма и всичко да бъде показано. Ясно е, че "Лудогорец" не можеше да си позволи да загуби, а не е нарушил нито едно правило. Моралните ценности така или иначе бяха оставени в съблекалнята. После се стигна до поредица обиди и други глупости за мен. Но не това бе най-важното от мача в моите очи.

Никой не пожела да говори за играта. Или ако някои го направиха, изобщо не бяха много. Парадоксът в този случай бе, че и двете страни не пожелаха да анализират играта. А имаше поне две неща, които трябваше да се кажат. Първото е, че от доста време не се бе случвало "Лудогорец" да се съобразява с противника при планирането на стратегията си за двубоя съобразно качествата на играчите на "Левски". Откак Миланов се завърна при "сините", той и Прохазка направиха уникална двойка в дясната зона. Сега обаче Ераносян бе решил да ги „нулира” и успя, пускайки двама дефанзивни футболисти в зоната. Вторият елемент в играта на "Лудогорец" бе добавянето на Вандерсон в състава. Така разградчани започнаха без типично крило, а не помня да се е случвало от доста време. Топката трябваше да бъде задържана и разигравана в центъра на терена, за да се контролира мачът. Е, това се случва за първи път от доста време – "Лудогорец" искаше да контролира мача и бе склонен да търси сигурността много повече, отколкото риска в победата. За мен това бе сериозна новина и признание от страна на щаба на гостите, че нещо не е съвсем наред в състава. Реализмът в мисленето на хората в Разград е впечатляващ. А за тяхно нещастие пропускът на Вандерсон пред опразнената врата в края на срещата лиши гостите от успеха.

"Левски" смени стратегията си

"Левски" обаче предпочете да се облегне на идеята за „селския "Лудогорец", вместо да се говори за представянето на своя отбор. А истината е, че от доста време не бяхме виждали "сините" да страдат толкова в разиграването на топката. Нямаше креативност, нямаше никаква фантазия. Имаше едно безумно вглеждане в крайния резултат и ... това е. "Левски" ми харесваше от началото на сезона със смелостта си да търси нещо различно и да се развива според логиката на играта, без да се влияе от резултатите. В тази среща бе направена огромна крачка назад в това отношение. Да, вероятно "сините" привърженици искат и вярват, че могат да вземат титлата в края на сезона. Но това трябва да стане с футбол, а не с подобни сметки, демонстрирани от Георги Иванов след края на мача. Да, Керчев бе заклеймен след края на срещата, но никой не пожела да каже, че представянето на Краев бе далеч, много далеч от класата, която и той претендира да има. И контузията на Гаджев лиши "Левски" от креативност. 
Срещата между "Левски" и "Лудогорец" вероятно е позабравена. Лошото е, че повечето от онези, които още я помнят, ще мислят не за футбола, а за интригата на контузения младеж и онази смяна. Всъщност точно това ни е проблемът – ние все още не желаем да търсим ценното в един мач. А не е като да не го виждаме, просто ни е по-удобно да го игнорираме, защото така ще трябва да кажем нещо неприятно за отбора, който подкрепяме. А по абсолютно същия начин действат и футболните шефове. На тях им е простено. Те са част от лудницата, която този сезон наричаме „А” група. 

Уникалният Клаудио Раниери

Мнозина винаги ще свързват "Челси" с Жози Моуриньо. И е така. Но преди португалеца на „Стамфорд Бридж” мениджър бе един човек, който понастоящем води непретенциозния "Лестър Сити" – Клаудио Раниери. Ако пак се върнем на темата за "Челси", би било страшно интересно по чие време бяха направени трансферите на личности като Франк Лампард, Дидие Дрогба и Петър Чех. Всеки един от тях бе икона на клуба дълги години заедно с Джон Тери. На практика Раниери започна изграждането на успешния "Челси", а Моуриньо донесе след това резултатите. Всеки от тях имаше своята заслуга за случилото се с клуба.

Но през цялото време английската преса наричаше Раниери с ироничното „ровичкащия”, защото италианецът непрестанно правеше промени в своя стартов състав. Той бе първият мениджър, който така явно използваше на Острова ротацията на състава си. Сега същият този Раниери води "Лестър" във Висшата лига и заема гордото пето място. Тимът е инкасирал едва едно поражение, като само "Тотнъм" има подобно постижение, а всеки друг тим в елита на Англия е поне с две. Головата разлика на "Лестър" е 19:17 за 9 изиграни мача, което само показва какво шоу са мачовете на Лисиците. Има страшно много факти, които ще ни убедят, че това е отбор за гледане. Но не това е идеята. 

Просто Раниери е човек, който обича, а и успява, да изгражда отбори. Мина през различни тимове, които след него просперират. В дългия списък от състави вероятно може да се намерят и примери за обратното, но "Валенсия" (1997-1999), "Челси" (2000-2004), "Ювентус", "Рома" и дори "Монако" са примери за неговата работа. Той създава условия за развитието на един клуб, макар че обичайно хората след него завършват процеса. Вероятно вече се питате защо изобщо ви разказвам за този човек. На мен винаги ми е допадал страшно много. Причините вероятно са много и дори една голяма част аз не разбирам или осъзнавам. Но най-важната е в изграждането на нещо истинско. Човекът вярва в себе си, в работата си и гледа към същественото във Великата игра. В същото време е абсолютно сигурно, че винаги ще бъде подценяван и дори иронизиран, заради липсата на сериозни успехи в кариерата си. Просто при него липсва крайният резултат. Дори и в срещата на "Лестър" срещу "Саутхемптън", която ми послужи като причина да напиша тези редове, си пролича тази негова слабост – обърка си състава, после направи смени, тимът му изравни, но нищо повече. Е, срещата бе прекрасна за наблюдаване, но нищо повече. 

Резултат срещу стратегия

Изглежда безумно да събирам тези две теми – дербито в "А" група и съдбата на Раниери. Знам, че за "сините" от София действа мотото „Шампионската титла преди всичко”. Преди две или три седмици си мислех, че предстоящите им двубои с "Литекс" и "Лудогорец" са най-важното им предизвикателство. Сега вече съм убеден, че не е така. На "Левски" предстои най-големият проблем – да запази идентичността си и да не се поддава на изкушението с харченето на безумни пари през зимата. Да, този сезон титлата вероятно ще е от огромно значение, ще е страхотна радост, но всъщност най-важното е "Левски" да бъде "Левски", защото въпреки всичко съдбата на ЦСКА не е чак толкова невъзможна, колкото всички мислят.