Когато националният тим и един от двата гранда на българския клубен футбол сменят треньорите си, това са нещо повече от значими събития. Назначенията на Ивайло Петев начело на представителния тим на страната и на Стойчо Стоев на Левски си приличат не само по това, че станаха в кратък период от време. Твърде възможно е след време да се окаже, че поне един от тях, а защо не и двамата са си купили фабрики на 8 септември. Или ако са смятали, че отиват на правилно място, то моментът и при двамата е доста неподходящ.
Двамата направиха име в Лудогорец, но и при Петев, и при Стоев назначенията в Разград не бяха свързани с големи очаквания, като това особено се отнася за по-младия специалист. Той хвана отбора от Б група и лека-полека положи основите на това, което е Лудогорец сега. Но и да не му се беше получило, никой нямаше да му се сърди. Щеше да си мине и замине и да си остане в историята като един от многото млади треньори, на които не е провървяло на старта на ка-риерата. На Петев обаче всичко | му се получи, събитията и резултатите му се редяха по масло и мед и благодарение на това в момента той е на най-отговорния треньорски пост в държавата.
Стойчо Стоев бе изваден от дълбокия ръкав на Кирил Домусчиев. На шефа на клуба трябва да признаем, нещата с треньорите просто му се получават. Дали е нюх или разбиране на материята, но той досега няма грешен ход. Никой нямаше да му се сърди, ако Стойчо Стоев бе свалил нивото. Нито пък Домусчиев щеше да се сърди на Стоев, ако той не бе надградил постигнатото от Петев.
На какви треньорски скамейки седнаха двамата в последния месец на 2014 година. Ивайло Петев става един от младите селекционери на националния отбор. Наясно сме, че той е претеглил внимателно всички негативи и плюсове, преди да посегне към химикалката да подпише договора си с БФС. Притесненията ни обаче са, че на Петев не му е сега времето за подобна авантюра. А съгласете се, че селекционер на националния отбор при каквито и обстоятелства, по което и да е време си е авантюра. В световен мащаб няма правило кога е най-добре да се приеме този пост. Но като цяло национални селекционери стават или големи имена, които вече са в зенита си, или млади зайци, които още не са очукани достатъчно в професията. А нашият случай е от втория тип. Петев си е класически новобранец, в кариерата си той е работил всичко на всичко в два клуба. Любимец не му го броим, както и десетте минути начело на Левски.
Вярно, че Ивайло стана шампион с Лудогорец и почти шампион с АЕЛ Лимасол, но това е откровено малък, да не кажем почти никакъв опит. За национален селекционер се иска доста рутина и познаване на европейския и световен футбол. А Петев малко или много е бил изолиран в Кипър от процеса, бил е встрани от мелницата. Вярно, че пред себе си той ще има време да опознае всички съперници в квалификационната ни група дори човек по човек. Но да Видим дали Петев изобщо има мая, дали има потенциал.да чете между редовете. Със сигурност Ивайло си е дал сметка, че минава в съвсем друг режим на работа и изобщо на живот. А на млад човек като него всичко може да му се стори скучно и ежедневната работа да му липсва. Тук можеш да събереш най-доброто българско, но няма шанс да го моделираш. Няма как да му се получи като в Лудогорец, където направи отличен отбор от нищото. Разликата е голяма. В националния за 3-4 тренировки преди мач какво ще коригираш и какво ще обясняваш. А и след Любо Пенев трудно се прави колектив и отбор. Всеки ще сравнява как Чичовото в началото е направил отбор от нулата, а на Петев началото се казва Италия. Почти никаквият интерес към националния отбор в момента ще е голям минус за него. А и той можеше да стартира по-сериозно и убедително, вместо добре познатите клишета за дълбоките води, мач за мач, за младите и старите и можещите и неможещите. Петев можеше да се презентира по малко по-различен начин, ама кой да му каже. Пък и това с Бербатов си е жива демагогия. Утре на селекционера може да му се прииска да върне Руси Гочев и Спас Джевизов в отбора.
Стойчо Стоев за разлика от Петев, бе представен в по-просторна зала и при по-добра охрана и никой не му посегна на дрехите. Стоев заварва още по-слаб отбор от Петев, а и което е по-притеснително - заварва Георги Иванов като директор. A с Гонзо се работи изключително трудно, поне това показват събитията с треньорите, които са били подчинени на пловдивчанина. Стоев си е преценил и този минус от назначението на Терена". От финансов рай и желязна организация на и извън терена в Разград, той попада в Левски, където няма 3 лева в касата, не се знае дали и кога ще има, а освен това няколко дни преди началото на подготовката не се знае кои играчи си тръгват, кои ще идват и на каква цена ще е това. Няма подписани договори за приятелски мачове, лагери, пътувания, подготовки. Стойчо Стоев, ако в Разград е мислил само за футбол, в Левски ще трябва да мисли и за ред други странични неща. И ако за този сезон е ясно, че няма как да се гони първо място и никой няма да му търси сметка, то за следващата кампания той ще е отговорен за всичко, различно от шампионска титла. Но как ще стане това при конкуренцията на високо летящия Лудогорец и надигналия глава ЦСКА, не е много ясно. При такава конюнктура и той е обречен на неуспех, освен ако не си спечели огромен кредит на доверие, което означава никой да не го пипа една година за резултати и точки. В Разград той получи продукт, който да развие, но на Терена" на практика в момента няма продукт и Стоев ще трябва да си го моделира сам така, както Петев почна в Лудогорец.
Желю Станков, вестник "Тема спорт"
