Сигурно съм наивник. До скоро си мислех, че няма какво да помръдне Уейн Рууни от Манчестър Юнайтед. Смятах, че Уаза се чувства прекрасно на „Олд Трафорд”, вероятно заради дяволския си глад за игра и успехи (а какво по-подходящо място от Юнайтед за това). Изобщо не обръщах внимание на спекулациите, идващи от Испания, че Реал го искали, Барса го искали, даже не се старая да ги помня.
Изглежда грешах. Силно ме изненада желанието на Рууни, че иска да си тръгне. Казах си – явно съм единственият човек на тая планета, който още живее във футболния романтизъм, когато се срещаха играчи като Малдини, Барези, Дел Пиеро, Гигс, Скоулс, Гари Невъл... Сега парите владеят футбола. Преди изявлението му бях оптимист и си казвах – сега дрън, дрън, дрън и после ще си подпише нов договор. Да, обаче Рууни излезе с декларация. Вече изгубих всякаква надежда.
Не искам да коментирам дали Уейн е бил прав в желанието си да не се съгласи на нов договор или не. Все ми е тая. Аз искам да го гледам с екипа на Манчестър Юнайтед – там, където му е мястото, там, където футболът все още пази своите традиции и кара хората да пълнят „Театъра на мечтите”. Такъв съм и аз – мечтател, който си иска онзи футбол, в който имаше мъже, а не палячовци...
Днес в цялата тази какафония ми се обадиха и ми казаха: „Виж една новина, която ще ти оправи настроението за целия ден. Уейн Рууни е подписал нов договор.” Още има мъже и още ще гледам футбол!