Левски взе да окапва в края на есента като листата навън, само че не толкова тихо и спокойно. Явно в България все пак действат някакви футболни закони. Нямаше да е нормално, ако в момента сините се бореха за излизане от групата на Лига Европа и наред с това да водят на върха с 5-6 точки пред втория, както беше до преди месец. Не и за български отбор. Левски все още има шанс да прескочи групите, но другата част от плана се обърка.
Отборът започна добре, оприличаваха го на смазана машина, но вече скърца и запъва. Съставът - къс, скамейката ръждясала. Осем нови, повечето от тях - класни, попълнения май се оказаха недостатъчно.
Преди Лига Европа
Все преди мачове за Лига Европа отборът подхождаше малко несериозно в първенството. "За Левски всеки следващ двубой е най-важен", звучи на всяка пресконференция на Герена. В Левски обаче допуснаха футболистите да мислят с един мач напред. Този от Европа. Берое и Пирин без малко да хвърлят бомба на Герена, но се разминаха. На два пъти сините изпуснаха стомната, на третия път тя се счупи. Локо постави Левски в конфузно положение на Герена.
Теренът стана широк
Скоро не бяхме виждали Левски да дава такава свобода на съперниците си. Почти всеки, който гостуваше на Герена тази есен, не се уплаши да атакува сините. На гостите теренът им се видя широк. Те си тръгваха, ако не с гол, поне с доста изпуснати положения. Пирин и Локо (Пд) сигурно не помнят кога за последно са имали толкова шансове за гол в София. Агресия очевидно има, но само в атака, не и при защитните действия. Сините стоят твърде далеч от човека с топката и така сами си създават проблеми. Най-пресният пример е голът на Галин Иванов в столичното дерби със Славия.
Гара Дембеле и другите
Веднъж Ясен Петров заяви, че Левски не е Гара Дембеле. Само че май сините свикнаха прекалено много с неговите голове. Дотолкова, че като го няма, трябват я автогол, я дузпа. Някои персонални издънки също объркаха сметките на сините. На Герена грешниците вече не са един и двама. Започна се с Георги Петков. Искрата пламна в Бургас, вратарят изгоря в Лисабон. Митрев сбърка много лошо срещу АИК, добре че Левски обърна мача. После дойде изцепката на Бенузкан, с която марокaнецьт изчерпа и последната капка доверие, останало към него. Иванов и Петров бяха принудени да го отсвирят, за доброто на тима. Това ги остави без алтернатива в центъра на защитата. Но това е по-добре, отколкото взривена съблекалня. Формата на Иво Иванов се влоши, уж Сержиньо спаси положението, но в края нещата пак се объркаха.
Автоголът срещу Лил
Смяна в 88-а минута и автогол срещу Лил. Има ли грешка, има и вина. И логично Ясен Петров я пое. Няма как да се подмине и двубоят в Ловеч по-рано. Кой крив, кой прав - и двата отбора бяха пожалени от съдията, за да има все пак футболен мач. Е, той пак не се игра. Може би Левски се уплаши да рискува - след тежък двубой в Европа и десет на десет в Ловеч - не посмя да търси победата. Едва в края на мача, когато Литекс поведе, сините нагънаха съперника.
На Левски това му е нивото в момента. Хубав-лош, на отбора не може да му се отрече едно - играе луди мачове. Веднъж бие, друг път - не. Но пък е интересно. А нали това е футболът, спектакъл без сценарий, в който никой не знае какъв ще е краят.