Легендарният нападател на Милан и Украйна Андрий Шевченко даде обширно интервю пред “Кориере дела Сера”, в което разкри интересни истории от невероятната си кариера.
Той разкри как е изпълнил победната дузпа на финала в Шампионската лига през 2003 година срещу Ювентус, която донесе шестата купа на европейските шампиони за “росонерите”, както и как се е чувствал след загубата от Ливърпул две години по-късно в Истанбул.
“Спомням си, когато преди мача с Интер в Шампионската лига в тунела на “Сан Сиро” Марко (Матераци б.р.) се обърна към мен и ми сподели “хубавите неща”, които щяло да понесе лицето ми по време на мача. Тогава играех с пет стоманени пластини в скулите, защото ги бях счупил два месеца по-рано. Изсмях се в лицето му. Не го направих, за да се покажа като по-големия. Изживял съм толкова много в живота си и такива думи не ме трогват. Всички сме част от шоу и всеки има роля в него. Матераци играеше ролята на злодея. Хората, които са се опитвали да ме наранят или да ме накарат да се чувствам зле много често забравят откъде започнах и не знаят, че такива думи не ме впечатляват”.
Шева си спомни за финала на Шампионската лига в Манчестър през 2003, когато на него се падна задачата да вкара победната дузпа срещу Ювентус на “Олд Трафорд”. “Бях много колеблив през цялото време, но никога страхлив. Когато ходех към дузпата всичко мина през главата ми – детството ми, Чернобил, загиналите ми приятели, всичко. Щом реших къде да стрелям, не мислех какво ще направи Буфон. Нямаше значение за мен, просто нямаше как да променя избора си. Помня, че облизах устните си и те бяха страшно сухи. Гледах рефера, защото шумът от феновете беше толкова брутален и не можех да чуя сигнала му. Той кимна, стрелях и всичко спря. Нямаше край на радостта!”
“Никога през живота си не съм се предавал. Бил съм гладен не един път през живота си, но не съм мислел за пари. Исках просто да съм успешен в това, което обичам да правя. Когато подписах първия си договор с Милан не исках да знам каква е заплатата ми. Парите нямаха значение.”
“Истанбул? Тази рана още кърви. Журналистите писаха, че сме празнували още на почивката, но това е пълна лъжа. Паоло Малдини беше първият, който каза, че трябва да сме внимателни, защото Ливърпул са опасни и със сигурност няма да се откажат. Повтаряхме си го помежду си. През първите три месеца след загубата, се събуждах крещейки през нощта и мислех за това постоянно. Все още мисля за това, макар да минаха 16 години. Много от съотборниците ми не са гледали повторение на този мач. Аз знам какво стана в този мач минута по минута и все още търся отговори за някои неща. Бяхме по-добрият отбор и играхме много добре. Помня, че Джейми Карагър имаше огромни трудности да ме опази. Бях по-млад и по-бърз от него и той беше бесен. По време на мача имаше крампи в мускулите. Ливърпул имаше 1 към 100 шанс и го хванаха. Поздравявам ги.”
Нападателят говори и как се е стигнало до раздялата с “росонерите”. “Галиани и Берлускони искаха да ме задържат на всяка цена. Милан беше моят дом. Аз избрах да играя за Челси. Роман Абрамович кроеше трансфера ми три години. Бях на 30г. по това време и почувствах, че времето за ново предизвикателство е дошло. Исках да отмъстя на Ливърпул. Нещата в Челси обаче не потръгнаха. Имах много контузии, но не смятам този трансфер за грешка, определено”, завърши Шева.
