Марадона: Меси и Роналдо вече не са сами, има Неймар

Легендарният Диего Армандо Марадона (Буенос Айрес, 1960) ни приема по шорти. Тък­мо е тренирал за Мача на мира, който се игра в сря­да вечерта в Рим. Както винаги, идолът на поколе­ния е развълнуван да гово­ри за своя спорт и все още чувства, че има какво да даде на любимата игра.

Диего, в какъв момент ви заварваме?
- Минавам чудесен и щаст­лив период за мен, защото съм в мир с всички, с Бога. Прекар­вам време с хората, които обичам, децата ми и моят внук Бенхамин са здрави. За­познахме се с Францискито, нашия папа. Бях се отдалечил от църквата, но благодарение на него се върнах. След това във футболно отношение го­ворих с Инфантино (новия президент на ФИФА) и ме пос­луша за нещо, за което съм се борил от години: футболът да принадлежи на играчите, а не на ръководителите.

Какво ще е първото нещо, което ще направите във ФИФА, ако ви оставят?
- Не може шеф, който и бу­тилка не е ритал през живота си, да ни ръководи нас, които сме галили топката от малки и сме дали толкова много на хората. Бобан, Трезеге, Уго Санчес, Руджери... Говорих с мнозина и се съгласихме, че трябва да се борим за спорта. Инфантино обеща, че ще съ­действа. От 30 години се боря за възстановяването на вяра­та във футбола.

Но Платини се превърна в разочарование...
- Да, с нищо не допринесе ка­то играч. Платини се изплю в чинията, от която е ял. Hиe загубихме връзка, няма респект между нас. Свърши се. Той не ни представляваше, не ни отде­ли и минутка дори.

Забравихте ли вече трень­орската кариера? За послед­но бяхте в ОАЕ начело на Ал Васл през 2012-а.
- Не, не съм се отказал. Имам желание. Но във футбо­ла мафията е много голяма. Може да не се вижда, но съще­ствува при всички положения. Светът на треньорите е до­миниран от техните представители, а не от достойн­ствата и заслугите на един или друг (треньор). Има много агенти, на които, ако не им платиш, няма да отидеш в ни­кой клуб. Това е така. Да ка­жем истината. Аз не искам да съм част от този свят. Играл съм футбол и искам да препо­давам играта. Отворен съм към треньорството, но няма да платя на тези хора. Преди 15 години в един Реал Мадрид или един Милан отиваше треньор по-свободно, а сега ти го праща импресариото. Бенитес, когото уважавам много, се провали в Реал Мад­рид, при това не заради липса­та на добри играчи. Провалът си бе изцяло негов, но малко след това му дават три годи­ни в Нюкасъл!? Нормално ли е това, или нещо е объркано?

Флорентино повери Реал Мадрид на Зидан. Очаквате ли подобна възможност от някой ваш бивш клуб?
- Може би не съм за Барса или някой голям клуб, но веро­ятно ще имам шанс в отбор, който все пак се бори за нещо. Днес изглежда, че не е дос­татъчно да си бил добър иг­рач, за да си треньор. Затова се радвам, когато Зидан пече­ли, защото той разбира игра­чите, но знае, че след загуба винаги ще му натякват: "Беше голям като футболист, но се­га е слаб треньор". Е, браво по­не на Ел Флако Кройф, който показа обратното, като спе­чели всичко.

Говорейки за треньори, дължат ли му на Симеоне ед­на Шампионска лига?
- Прави голяма работа, ува­жавам го като човек и профе­сионалист. В Ривър Плейт за няколко месеца от шампион стигна до дъното, но за смет­ка на това днес държи нивото на един Реал и на една Барсело­на. Загуби два финала в Шампи­онската лига, но по своя си на­чин, залагайки на своето.

Мнозина го обвиняват в скучен футбол?
- Но къде са отборите, кои­то печелят красиво? Да, Аякс са неукротими, но не печелят нищо. Байерн пък взима всичко в Германия, но нещата ста­ват много сложни, когато из­лезе на 100 километра от границата.

Пеп също предлага спек­такъл...
- Гуардиола е феноменален човек, но не вярвам на истори­ята, че той е създал тики-така. Аз познавам добре топка­та и затова съм на мнение, че това го създаде Кройф, който бе пионерът.

Как виждате съперничест­вото на Меси и Роналдо?
- Лео и Кристиано са по-доб­ри от останалите. Роналдо ми харесва, защото винаги влага голяма страст на тере­на, докато за Меси съм се умо­рил да повтарям - няма нужда да вдигне световната титла, за да бъде феномен. Стига с това! Нямал характер, защо не пеел химна... Оставете го на мира. Имаше всички основания да се откаже от националния от­бор през лятото. След това падат на колене да му се мо­лят да се върне същите хора, които го критикуваха преди това. Каква е тази история?

Остават ли му още много години царуване?
- Мисля, че да. Моите думи бяха извадени от контекста за характера на Меси. Просто казах на Пеле, че във всеки ве­лик отбор има по 5-6 играчи от световна класа. В негова­та Бразилия например почти нямаха нужда от вратар, кога­то отбора водят Пеле, Тостao, Ривелино, Карлос Алберто, Клодоалдо, Жаирзиньо... Аз в лицето много пъти съм му казвал на Меси какво мисля за него, така че не ме тревожи нищо друго.

Смятате ли, че Роналдо трябва да спечели "Златна­та топка" тази година?
- Според мен "Златната топка" не е точна. Не съм фен на вратарите, но Нойер трябваше да спечели през 2014-а като световен шампи­он. Но, връщайки се към срав­ненията, не мога да кажа, че Меси е повече от Кристиано, нито пък обратното. И два­мата ми харесват и бих ги взел в моя отбор. Но те вече не са в състезание с два коня, тъй като има и трети, кой­то се надбягва. Бях убеден, че Бразилия няма да стои безуча­стно след Ривалдо, Роналдиньо и Кака. Тогава се появи Неймар, който забавлява всички. Наслаждавам се да го гледам, можете да го ритате 200 пъти и той пак ще продължава да тича отново и отново през защитата.

Да поговорим за защитни­ци. Серхио Рамос е суперкласа, не смятате ли?
- За мен не е звезда. Е, уважа­вам го много, има характер, понякога раздава здрави рит­ници, но днешната генерация защитници е далеч от моята с Барези, Виерховод, Алесанко, Мигели... Това бяха истински защитници. Жерар Пике го поставям на едно стъпало над Рамос.

Вашата книга завършва с фразата: "И след Меси как­во?"
- Аржентина преди изнася­ше десетки играчи, а сега ни е трудно да продадем дори 10%. И след Меси какво ще ос­тане? Притеснявам се. 

Хуан Кастро, Marca