Анталия през зимата е дестинация за много отбори. А също така и за неочаквани срещи. Така, съвсем сручайно, срещам македонеца Игор Митрески, който игра четири години в Спартак (Москва). Сега той е в софийския ЦСКА, който се изправи срещу Спартак в контрола през февруари (0:0).
- Кой мач на Спартак си спомняте най-често?
- Първия, срещу Байерн. Паднахме с 0:1, вкара ни Елбер. И до днес си спомням лицето на Оливер Кан. По това време бях още нов, ориентирах се и не знаех нищо за Зенит, ЦСКА, Локомотив...
- Руските футболисти признават, че по това време се вцепенявали при появата на Олег Романцев.
- И в момента ще замръзна, ако той се покаже зад ъгъла. Много се страхувах от него. За всичките години, прекарани в Спартак, само един път се осмелих да надникна в кабинета му на третия етаж. Повика ме, тютюневият дим ме преследваше до вечерта
Кабинетът беше пълен с книги, бяха отбелязани страници. Може би Романцев ги четеше едновременно.
- Как се разделихте със Спартак?
- Не мога да разбера Старков, който ме изгони. Говореше ми да се стягам, че ще разчита на мен. Седмица по-късно ме повика и ми каза: "Събирай си багажа и се махай." Отвърнах му: "Защо така? Обясни ми и ще си тръгна. Или ми дай шанс. Няма да се инатя, сам ще си тръгна, дори пари няма да искам." Но в очите му видях равнодушие. Постъпи с мен нечовешки. Ако съм слаб футболист, защо тогава преди него играх постоянно, а при Скала дори бях капитан.
- А Скала удиви ли ви с нещо?
- Невио Скала има пръсти като наденички
Не е лош треньор, но аз не мога да го разбера. След дълги години във футбола свикнах, но преди на мен и на останалите в Спартак ни се повдигаше от супа и спагети. А Скала нареждаше: "Трябва, трябва, трябва." С Павлюченко се задавяхме от тези спагети, и до днес не ги понасям.
- Кое е най-странното упражнение, което Скала ви караше да правите?
- Тичахме като изоглавени без топка. По пет минути, с ускорение. Но нищо не може да се сравнява с наказанието на Романцев - 25 минути спринтове напред-назад. Преди да премина в Спартак, не бях правил нещо по-тежко в живота си.
- Коя е най-интересната случка от престоя ви в Спартак?
- Моментът, в който се нанесох в квартирата си в Москва. Седнах и си пуснах телевизора, почнах да щракам каналите. В този момент някой звънна на вратата. Зачудих се кой ли може да е, никой още не знаеше, че съм се нанесъл. Бяха двама полицаи с автомати. Обясних им, че съм футболист, но паспортът беше останал в клуба. За щастие у мен беше картотеката ми в Спартак. Показах я и ми повярваха. Казаха: "Извинете, но ви взехме за терорист. Съседът ви подаде сигнал."
- Значи не сте случили на съседи?
- На следващата сутрин въпросният дядо дойде и ми каза: "Прощавай, внуче, не знаех, че си футболист. Много ми приличаш на грузинец."
- Щастлив ли сте сега?
- Да. Здрав съм, а това е най-важното в живота. На 31 години съм, а болките в коленете ме подминават. Сериозни сътресения в живота си нямам, за разлика от приятеля ми Роман Павлюченко.
- Проблемите му в Тотнъм ли имате предвид?
- И да, и не. Преди няколко години бях в София, купих си вестник и видях заглавието -
Мълния удари самолета на Спартак. Притесних се много. Обадих се на Павлюченко и той ми каза, че в един момент е бил сигурен, че ще умре.
- Поддържате ли връзка все още?
- Наскоро му бях на гости в Лондон със съпругата и детето. Останахме една седмица. Роман и Лариса имат прекрасен дом, близо е до базата на Тотнъм.
- Сменили сте много отбори. Кой от треньорите ви разбира играта най-добре?
- Романцев, той разбираше най-добре не само футбола, но и хората.
- Кои негови думи няма да забравите.
- Побеждава не този, който може повече, а който иска повече.
- А кой е най-добрият футболист, с когото сте играл?
- Егор Титов, въпреки че Романцев много го критикуваше.
- Кой е руският град, в който никога повече не искате да стъпвате?
- В Махачкала е страшно. Имаше много охрана около хотела, настръхнали и въоръжени мъже.
- Взехте ли си матрьошка за спомен от Русия?
- Разбира се. Имам няколко с моя лик, подарък са ми. Със съпругата ми сме влюбени в Москва, за нас това е най-красивият град в Европа. Но в началото бях в шок. В Македония живеят 2 млн. човека и задръстванията са непознати. А когато колата на клуба ме взе от летището и ме закара до стадиона, пътувахме пет часа.
- Бяхте на лагер с българския ЦСКА в Турция. В същия хотел беше и Спартак. Имаше ли с кого да си поговорите?
- От мое време не са останали много хора. След контролата се запознах с Карпин.
- Бихте ли се върнали в Спартак?
- Ако ме поканят, ще се върна.
- Но вие имате договор с ЦСКА.
- За две години и половина е, но кой знае - може и по-рано да се разделим.
- Запазихте ли фланелката си от Спартак?
- И то не една. Непрекъснато раздавам и все не свършват.
- Кой е най-тежкият удар, който сте получавали във футбола?
- В Германия. Играехме с Щутгарт, един бразилец така влезе в краката ми, че ми счупи кората. Получи червен картон. Но най-голяма болка изпитах в Русия. В навечерието на един мач с Ротор извадих рамо, но ме беше срам да кажа, че не мога да играя. Помолих лекаря за обезболяваща инжекция и бях титуляр. Но не мърдах ръката си.
- Как мина кариерата ви след Спартак?
- Грозни ме покани в Запорожие. Струваше си, поне се качих на Запорожец, това е най-странната кола, която съм карал. След това изкарах половин година в Бейтар, а след това заминах за Германия. Можех още да съм там, от Енерги ми предлагаха нов договор за три години. Но аз не исках да играя във втора Бундеслига, а в София се гради нов отбор. ЦСКА всяка година се бори за Шампионската лига.
- А заплатата?
- Същата е като в Германия.
- Кой е най-шумният треньор в кариерата ви?
- Луис Фернандес в Бейтар. Викаше като разпран, много агресивен човек е. Дори по време на закуска крещеше. Разказваше как в ПСЖ в продължение на два месеца е държал Роналдиньо на пейката. Казвал му: "Щом не искаш да тренираш, няма да играеш."
- И на вас ли крещеше?
- Не много, най-вече на африканците. В съблекалнята хвърчаха обувки и бутилки с вода.
- Не вкарахте дузпа срещу Русия и тя отиде на европейското първенство. Имаше ли подозрения в Македония?
- Имаше, но бързо се разсеяха. Дори не аз поисках да бия, а треньорът ме прати. След мача руските футболисти дойдоха да ми благодарят. Журналистите също ми подхвърлиха, че съм го направил нарочно. Но всичко това беше шега. А в Македония го взеха насериозно. Вестниците написаха: "Ти даде мача. Защо изобщо би тази дузпа?"
Юрий Голишак в."Спорт експрес"
Превод - "7 Дни спорт"
