В сезона, в който победата е всичко, Стивън Джерард се учи как да губи. "Играя боулинг с консула на "Нинтендо" с моите момичета, приятел - споделя той. - Не може да ги биеш, нали така? Затова трябва да се целя встрани. Изобщо не ми изглежда правилно да губя нарочно. Само че ако ги биеш, те няма да ти говорят до края на деня!" Загубата съвсем не е нещо, което най-върховният боец на Ливърпул преглъща лесно. Особено този сезон, в края на който се задава нещо като черен юбилей - 20 г. от последната титла на червените.
- Това може би е наистина съдбовен сезон за теб?
- Може би. Бих се радвал да седя на скамейката през юли с медали от световното първенство и от Шампионската лига. Това са нещата, които са от значение, за които мечтае всеки футболист.
- Станало ли е спечелването на Висшата лига с Ливърпул твоя фиксидея?
- Не знам дали е мания, но мисля за това всеки ден. Клубът не я е печелил от много време, а аз никога не съм я печелил, затова съм решен да постигна тази своя мечта. Сигурно и мениджърът, и останалите играчи, и феновете мислят за това толкова, колкото и аз. Юнайтед сега ни изравни по титли и това ни поставя под още по-голямо напрежение, защото още повече се очаква от нас да я спечелим.
- Мислил ли си какво ще стане, ако никога не я спечелиш? Дали хората ще кажат: "Стивън Джерард не може да се нарече велик играч, защото никога не е печелил Висшата лига?"
- Да, разбира се. Аз винаги съм бил много критичен за собственото си представяне и това ще бъде удар за мен. Ако никога не я спечелим, като приключа с кариерата си на футболист, като гледам назад - ще изпитвам съжаление.
- Би ли заменил голямата купа от Шампионската лига срещу една от Висшата лига?
- Не мога да кажа, защото в Истанбул преживях един от най-великите моменти в моя живот, най-хубавата вечер, която съм имал като футболист. Но ако ми предложиш още веднъж Европейската купа, вместо Купата на лигата, може и да я взема. И после, ако някой ми каже, че не съм печелил Висшата лига, ще му отговоря: "Да, но съм печелил Шампионска лига два пъти и това не е зле, нали?"
- Стана Футболист на годината за миналия сезон.
- Да, това беше голяма вечер за мен, да седя пред вас и да виждам, че вие мислите, че съм се справил добре. Личните успехи са нещо хубаво, но очевидно този сезон най-важно е да се спечелят трофей както с Ливърпул, така и с отбора на Англия.
- Колко близко сте според теб до това най-накрая да прекрачите линията и да спечелите Купата на лигата?
- Доста близо. А дори още не сме се обиграли като отбор и не сме показали най-доброто от себе си.Знанието, че можем повече, е само допълнителен наш мотиватор, а също така в състава дойде Акуилани, за да смени Шаби Алонсо и той трябва да влезе във форма. Затова, ако всички сме в добра форма и излезем на терена да побеждаваме, ще сме някъде там, когато раздават трофеите.
- Колко голяма е загубата от напускането на Алонсо?
- Винаги е трудно, когато загубиш един от най-великите играчи в света и хората най-накрая осъзнават, че той е именно такъв.
- Манчестър Сити направиха нещата дори още по-интересни...
- Да, те искат да се намесят в Топ 4 и аз мисля, че имат много добър шанс да успеят. Плашещо е колко пари те вложиха в това да купят качествени играчи, които знаят как да се борят във Висшата лига. Адебайор, Белъми, Бари, Тевес - доведоха много играчи, които знаят как се печели. И ако не успеят да запазят формата, с която започнаха сезона, ще привлекат още играчи през януари.
- Ако Сити предложат 200 милиона паунда за теб...
- Няма начин. Аз искам да играя за Ливърпул.
- Рафаел Бенитес изглежда контролира напълно емоциите си. - Има ли моменти, когато си изпуска нервите?
- Да. Когато мисли, че отборът се нуждае от шут по задника той вика доста. Той е перфекционист - той е обсебен да сме идеални както като индивидуалности, така и като тим. Той е много спокоен човек, но на полувремето на мача с Фиорентина каза много ясно и на висок глас какво мисли за нас. Всички големи мениджъри, с които съм работил, имаха това качество, да ти викат или да те похвалят, когато има нужда от това.
- Има слухове, че Капело крещи на италиански, когато е ядосан. Рафа на английски или на испански ли ви вика?
- Винаги на английски. В началото му беше трудно да общува на английски, но се показа като добър ученик. И Капело, като вика, е на английски.
- Вярно ли е, че като малък си бил фен на Евертън?
- Не, никога. Когато бях много малък, имах тениски на всички - на Ливърпул, на Англия, на Евертън, на Юнайтед, защото единственото, което исках като малък, беше да играя футбол. Не ме интересуваше каква тениска нося: червена, синя, каквато и да е било. Но баща ми ме научи колко важен е Ливърпул.
- Добре, първо искаш ще спечелиш лигата, после ще спечелиш Световната купа. Случвало ли ти се е някога да седнеш и да си представиш, че можеш да постигнеш тези успехи?
- Да, защото, когато играеш за Ливърпул и за Англия, винаги мислиш как да печелиш трофеи, мечтаеш, фантазираш за тях, представяш си как играш на финала на Световното първенство. Това е нещо, за което мисля много. Смятам, че трябва да се мисли за спечелването на трофей, защото това ти напомня какво искаш да постигнеш в живота. Без да се отнасяш прекалено, разбира се. Лесно е да кажеш в интервю за какво мечтаеш, трудно е да го направиш реалност.
- Вдигнахте ли високо летвата заради убедителното класиране на световното?
- Така е, но за мен летвата винаги е била висока през годините, в които съм играл за Ливърпул и за Англия. Винаги е имало големи очаквания към нас да спечелим, независимо дали е първенство на Англия или Световен шампионат. И аз съм се научил да се радвам на тези очаквания, отколкото да се притеснявам от тях.
- Било ли е това проблем за теб в предишни състезания?
- Да, разбира се. Не помага, когато се притесняваш за очакванията на другите; това вреди на представянето както на отделния играч, така и на целия тим. Мисля, че вече съм се научил да не обръщам внимание на напрежението и като цяло мисленето на целия отбор се е променило. Винаги сме имали страхотни играчи, но сега сме отбор.От отбор с добри индивидуалности ние се превърнахме в сплотен тим, който е силен като колектив.
- Вярно ли е, че най-накрая сте загърбили този вечен спор, който се води по кръчмите, че ти и Франк Лампард не можете да играете заедно на терена...
- Тези спорове се водят само по кръчмите; това беше медийна спекулация и изглежда тя започна в момента, когато ние заиграхме заедно.
- Какво е направил Капело извън терена, за да промени нещата? Наистина ли е толкова строг, за колкото го мислим всички ние?
- Не е толкова строг, както го мислят хората. Но, разбира се, той има правила, има неща, за които настоява да се спазват. Разсейването от съпругите или приятелките, никога не е било проблем за мен, но той има собствено мнение по въпроса.Този въпрос е доста забавен.Кара всички да се забавляват.
- Предвид напредъка ви през последните две години, мислиш ли че сте разочаровали и подвели Стив Макларън?
- Да, като отбор ние го подведохме и когато се прибрах вкъщи и се погледнах в огледалото се попитах, "Дали не можеше да се представя по-добре".
- Мислиш ли, че някога Англия отново ще бъде водена от англичанин?
- Разбира се. Когато погледнеш чуждестранните треньори, то те имат по-добра характеристика. Но аз мисля, че трябва да бъде даден шанс на англичанин да води националния отбор. И в бъдеще ще има такъв шанс. Стюърт Пиърс определено е подготвян точно за това.
по сп. "4-4-2"
Стивън Джерард: Рафа напредна, псува ни
Лесно е да кажеш за какво мечтаеш, трудно е да го направиш, разсъждава иконата на Ливърпул
