Трезеге: Във Франция българският отбор винаги ще е уважаван, приемаме ви за футболна нация

 

– Имам много специални спомени от българския футбол. Израснах в Южна Америка и си спомням как гледахме световните първенства. Спомням си България на мондиала през 1994 година в Америка. Тогава Христо Стоичков беше най-известният и емблематичен играч на цялото първенство. Точно в онзи момент беше много силна фигура за целия световен футбол и ние го следяхме с голям интерес. В днешни дни ваше признато име в световния футбол е Димитър Бербатов. С него общо взето сме на една и съща възраст. Израснахме във футбола по едно и също време и по сравнително идентичен начин. Българският футбол винаги е бил значим и е давал интересни играчи. Приемам ви за футболна нация, която трябва да продължи да расте и да се развива.

 

– За мен беше важно това мое първо посещение в България и то във вашата столица София. Поканата от страна на Бербатов беше чест за мен. Още повече, че става въпрос за събитие, организирано от неговата фондация в полза на децата. Много съм доволен, че бях част от този футболен спектакъл, от тази футболна фиеста и също, че се насладих на темпераментната българска публика.

 

– На клубно ниво никога не съм играл срещу български отбор. Нито в Монако, нито в Ювентус след това. А и в националния отбор не съм играл срещу България. Така че на мача на Берба поправих този пропуск на кариерата ми.

 

– Да, много емблематичен мач за България. Тогава бях в Южна Америка. И въпреки голямото разстояние тези две тежки загуби от България и преди това от Израел ме съкрушиха. И не само мен, защото останахме извън световното през 1994-а. Това беше шок и може би най-тежкият момент за френския футбол в историята. Но се оказа за добро – след това се амбицирахме и спечелихме световното през 1998 година.

 

– Абсолютно. Франция има голям футболен респект към България. Нямахме победа в София. Мисля, че поколението от футболисти в националния ни отбор сега е супер класно. А треньорът ни Дешан е много интелигентен. Мисля, че основната задача на отбора ни не бе да се класира за световното първенство в Русия, а да направи удар там. А по принцип във Франция българският отбор винаги ще е уважаван и мачовете срещу вас ще продължат да бъдат трудни и оспорвани.

 

– Реално нямах възможност да правя избор между това да играя за Аржентина или за Франция. Единствената възможност пред мен, за да мога да играя в Европа, беше да съм французин. Разбира се, решението по-късно се оправда, защото в дългосрочен план това доведе до възможност за мен да се изправя срещу колоси като Батистута и Креспо. Може би щях да имам своите шансове и в аржентинския национален тим, но все пак успях да стана световен шампион с Франция. И това за мен е един истински повод да се чувствам горд цял живот.

 

– Да, наистина е най-важният. След спечелването на световното през 1998 година, да вдигнеш веднага и купата на европейското, е невероятно. Така станахме първият европейски отбор, постигнал такъв дубъл. И да, беше неописуемо, но и адски трудно. Впоследствие след нас същото успя да направи само Испания. И аз съм много, много горд, че бях част от това постижение.

 

– Историята ни с Тиери Анри беше много интересна. Той е може би човекът, оставил най-дълбока следа в моята кариера. Същото мога да кажа и за друга велика фигура –Алесандро Дел Пиеро. Вдъхновявали са ме и други легенди на Юве от славното минало на клуба като Джон Чарлз и Омар Сивори. Гордея се с всички тези хора.

 

– Да, Монако постига наистина впечатляващи резултати след последния спечелен от нас шампионат през 1999/2000 година. Като играч Мбапе е много интересно и настояще, и бъдеще за френския футбол. Той е много талантлив, но и млад. Затова и трябва да му дадем време. Има качества, желание за игра, силна воля и това е много важно в днешния футбол. Трябваше да вземе трудни решения, но пък бъдещето като цяло е пред него и вярвам, че то ще е много интересно. Най-важното в случая е, че Килиън е един наистина интелигентен играч, който е наясно с това, че трябва да расте и да се развива постоянно. И това за него на този етап е наистина най-важното.

– Вие сте жива легенда на Ювентус. Защитавахте 10 години цветовете на този клуб. Защо се задържахте толкова дълго? Нямаше ли друг вариант да продължите кариерата си? Например в Англия, Испания или на друго място?

– Имал съм много предложения и възможности, но никога не почувствах нужда да си тръгна от Юве. В този клуб получавах всичко, от което имах нужда и затова и останах толкова много време. Цели 10 прекрасни години. Да си чуждестранен играч и да успееш да се задържиш толкова време в голям отбор е безспорен успех за мен.

– Вие, Джиджи Буфон, Дел Пиеро… Всички от тази славна компания останахте дори и във втора дивизия, когато отборът беше изваден от елита. Толкова ли е сплотено семейството на Ювентус?

– В онзи важен момент ние направихме един абсолютно мъжки избор. И беше наистина правилно и достойно за уважение това решение да подадем ръка на клуба, който тогава преминаваше през един от най-трудните моменти в историята си. За късмет днес нещата са много по-добре и Юве отново е отборът, който тежи на мястото си в Европа.

- Тегне ли някакво проклятие над Ювентус, който вече шест пъти губи във финал на Шампионската лига? Включително тази година, а и веднъж с вас през 2003-та…

– Това е трофей, който много липсва в историята на Ювентус през новия век. При толкова много успехи, подкрепа, емоционалност и колорит наистина тежи, че най-ценният трофей ни се изплъзва по една или друга причина. Това създава и психологически проблеми, защото нямаме „окей“ в графата основна цел на клуба. Но пък съм сигурен, че в тази посока усилията ще продължат и триумфът в турнира няма как да не се постигне в един хубав ден.

– Десет сезона сте играли задно със славния Джиджи Буфон в един отбор. Как може човек да му вкара гол дори и на тренировка?

– Буфон безспорно е един от най-добрите вратари в света. Това е така вече практически от две десетилетия. Възхищавам се на големия му професионализъм, на скромността и желанието му за още успехи и титли. А в тази си мисия той се наслаждава максимално на футбола. И това е най-определящото за него. Говорим за една наистина голяма фигура, която носи слава и прави най-доброто за имиджа на футбола.

– Защо решихте да завършите кариерата си в Ривър Плейт? Имахте носталгия към Аржентина ли?

– Това си беше една мечта, която не бях успял да превърна в реалност. Затова и на финала на кариерата си, когато получих възможността да играя в Аржентина, го изживях по възможно най-интензивния начин и с огромно желание.

– В България сме слушали много за Ел Суперкласико на Ривер Плейт срещу Бока Хуниорс. Какво е чувството да играеш в този мач?

– Футболът в Южна Америка се изживява по един коренно различен начин от Европа. Адски много страст. Това е разликата. Футболът в Южна Америка и в частност в Аржентина не е само един спектакъл. Той е и много страст, любов и изобщо пълен делириум. Това превръща нещата в неописуемо шоу, а съперничеството отива понякога към крайности и излиза извън рамките на спорта. Всички тези неща показват и още нещо – реално колко важен е футболът за народите от Южна Америка.

- Имате много персонални награди като например Играч №1 на италианското първенство. Избиран сте в Идеалния отбор на УЕФА за Шампионска лига. Кой е вашият любим трофей?

– За мен най-важният от всички персонални и групови трофеи е победата на световното първенство. Една сбъдната детска мечта. Нещо, което си сънувал толкова години и накрая то се превръща в реалност. От гледната точка за персоналните награди това всъщност за мен е и най-високата персонална награда. Смятам така, защото в крайна сметка именно на мондиала играят най-добрите играчи от целия свят.

- А какво е да сте сред 100-те най-велики футболисти на ФИФА, избрани от Пеле?

- За мен беше наистина голям мотив за радост, едно наистина огромно признание е да съм в тази фантастична група от легендарни футболисти. Наистина бях много щастлив, че Пеле ме избра да бъда включен.

– С какво се занимавате в момента? Има ли шанс да ви видим като треньор?

– Не. Не ми харесва работата на треньора. Харесва ми повече страната на футбола, свързана с маркетинга. Посланик съм на Ювентус в момента. Пътувам много, за да се запознавам с различни важни фигури и личности от света на спорта и това засега са нещата, които най-много ми харесват.

- Последен въпрос. В качеството ви на посланик на Ювентус, какво да очакваме от този клуб в следващите години?

– Ключовата дума е „растеж“. Юве показа, че на национално ниво е номер едно. Имаше възможност и категорично доказа на терена, че е най-значимият клуб в Италия. Поставена е ясна цел и тя е да бъде спечелена Шампионската лига. Освен това, клубът трябва да продължи да расте по важност на международно ниво и това е общо взето най-ключовото от посланието към хората на Юве по целия свят.

- Добре ли е за Ювентус, че Милан и Интер не са в състоянието, в което сме свикнали да ги виждаме?

- Важно и добро за италианския футбол ще бъде Интер и Милан да влязат в кондицията от силните си години. Това ще вдигне нивото на шампионата и на италианския футбол. Така че е добре тези клубове да си върнат старата мощ.